Когато сатана ни атакува, ние се държим не като войни, а като военнопленници или даже още по-лошо като дезертьори. Ако ние сме християни, не живеем на окупирана земя.

Бог иска да ни даде победа. Той желае животът ни да бъде живот на победители.

Можем да победим греха само по един начин. Нужно е да живее, близо до Христос, за да не царува грехът над нас.

Защо ни е тази близост с Исус? Накратко казано: Колкото сме по-близо до Христос, толкова сме по-далече от сатана.

В Библията се казва: „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той към вас“.

Стоите ли далече от дявола? Ако ли не, защо?

Много вярващи се опасяват, доколко се молят според Божията воля. Те прекрасно знаят, че Бог не може да направи нещо, което е извън рамките на Неговата воля. И това е напълно вярно.

Но те не трябва да си губят времето, седейки в недоумение. Просто трябва да отворят Библията и да разберат Божията воля.

Бог е обещал да извърши конкретни неща в Словото Си. Неговата воля не се състои в това, да ви се изпълнят вашите желания. В действителност, тези обещания са гарантирани от договора, който бе подписан с кръвта на Исус.

Библията е последната воля и завещанието с Исус Христос. Тя говори за вашето наследство. В тази книга  е отчетено всичко, което ви принадлежи. Най-доброто, което можете да направите е да узнаете, какво е написано в нея.

Не оставяйте Библията просто да лежи на масичката за кафе, докато биете главата си на пода, викайки: „О, Господи, аз търся истината“.

Вземете Библия си и разберете как трябва да се промените, за да живеят в съответствие с Божията воля.

Повечето хора не го правят. Вместо да изменят себе си, те се опитват да променят Бога и непрекъснато се опитва да Го убедят в това, как ги боли или колко са бедни. Те се молят, умоляват и просят Бог да се държи така, сякаш Той трябва да се промени мнението Си относно дадена ситуация. Такива хора са обречени на дълго очакване.

Бог никога няма да се промени. В Библията се казва, че Той е вчера, днес и завинаги един и същ, Неговата воля също.

Така че, не си губете времето напразно, потънал в догадки за това, дали вашите молитви са в хармония с Божията воля. Отворете Библиите си и въз основа на тях изграждайте молитвите си и тогава ще имате увереност, че вашият отговор е вече на път.

Бог не е против това да имате пари. Той се противи на това, че парите властват над вас. Бог няма нищо против да печелите повече, Той е срещу това, че вие разчитате на средствата, които сте придобили, а не на Него.

Защо? Защото парите могат да се превърнат в жалък бог. Тяхната власт е ограничена. С тях не всичко можеш да купиш. Те съвсем не са достатъчни, за да придобиеш някои неща.

Ако имате нужда от изцеление от неизлечима болест, нима парите могат да ви помогнат? Ако вашето семейство се разпада, парите няма да го възстановят.

Но ако вие първо търсите Бога в живота си, колкото и лошо да изглежда положението ви, за него има изход.

Бог е щедър. Той иска да имате, както и вие желаете това за децата си. Неговият план се заключава в това, всички ваши нужди да бъдат снабдени според Неговото богатство в слава в Христа Исуса.

Ако поддържате правилните приоритети, ще позволите на този план да се изпълни във вашия живот.

„Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави“.

Направете угодни на Бога приоритетите си. Вместо да гледате някъде настрани, повдигнете очи към Него и всичко останало ще ви следва.

Един от белезите на едно страхотно семейство е, че членовете му си помагат един на друг в растенето.

Как става това?

Ще ви дам два начина, които помагат на хората да се развиват. Това важи във всяка една област на живота.

1. Чрез пример. Исус направи това при обучението на учениците.
„И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“.

Вашите деца не искат да чуят поредната проповед. Те искат да видят примера на Исус в живота си.

2. Чрез разговори. Ако не сте критични в разговорите с децата си за реалните проблеми, те няма да израстват. За съжаление, повечето разговори, които имаме с деца са около планове, хранене или домашна работа, а не за нещата, които наистина има значение в живота.

В Библията се казва:“Тия думи (Божиите заповеди), които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“.

Сега ще ви кажа два начина, които не работят, за да помогнат на хората да растат:

1. Чрез критика. Заяждането не действа. Ако осъждате другите също няма да се получи нищо. Критиките и оплакванията са напълно неефективни за промяната на човека.

Защо? Защото, когато критикуваме, се фокусираме върху това, което не искам, а не това, което желаем.

„И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно“.

2. Чрез сравняване. Всеки е уникален. Няма никой в ​​света като теб! Ето защо сравняването никога не дава резултат. В действителност, това е смърт за всяка връзка и взаимоотношение.

Всеки човек трябва да съди собствените си действия и да не се сравнява с другите. След това той може да се гордее с това, което сам е направил.

Помислете сериозно за разговорите, които сте имали в семейството си. Говорихте ли с тях това, което наистина има значение в живота?

Този въпрос може да ви изглежда странен, но ви насърчавам да помислите върху него.

Твърде често след като получаваме спасение и живота ни малко се изчиства, ние губим състрадание към тези, които все още са изгубени в този свят.

Гледаме пияницата как се олюлява на улицата, колега, който мами началника си и разказва мръсни вицове, и вдигаме презрително духовния си нос.

Но ако наистина разбирахме сърцето на нашия Небесен Отец, никога не бихме постъпили така.

Исус е разказал една притча, която много добре разкрива Неговото сърце. Това е притчата за блудния син.

Навярно сте слушали много пъти тази история. Въпреки, че синът се разбунтувал, баща му с радост го приел обратно, когато той се покаял.

Там има една интересна фраза: „А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше“.

Този израз много ясно разкрива сърцето на един любящ баща. Тя ни казва, че преди синът му да се покае, баща му вече чакаше и се надяваше, че той ще се върне у дома.

Всяка сутрин бащата гледаше към хоризонта, надявайки се да види силуета на сина си. И в края на деня той правеше същото … устремил очите си с надежда нататък.

Той винаги мислеше за сина си, и сърцето му бе изпълнено с любов към него. Такава искрена любов, че в деня, когато синът му си дойде у дома, той изтича да го посрещне, и го целуна.

Това е сърцето на нашия Небесен Отец относно грешниците.  Така Той се е отнесъл и към нас, когато ние се скитахме изгубени в този свят. Неговото сърце ни прие с отворени обятия, когато бяхме окаляни от греха.

Този свят е пълен с уморени хора, които се лутат безнадежно и не знаят за тази Бащина прегръдка.

Те не са „грешници“, а наши потенциални братя и сестри, които са изгубени и отчаяно се нуждаят от любящия Небесен Отец.

Не трябва да гледаме на тях от високо. Нека Бог ни помогне да ги върнем у дома.