Едно от най-красивите неща на земята е безвъзмездна доброта от непознат. Когато някой, който няма нищо общо с теб, изведнъж те почете като най-добър приятел. Това говори, че светът все още има шанс.

Едно такова чудо стана с Боряна. Веднъж един от посетителите ѝ бе оставил огромен бакшиш, несъразмерен с поръчката му, а до него се мъдреше малка бележка, която просълзи Боряна.

В нея пишеше:

„Животът е твърде кратък. Миналата вечер умря най-добрият ми приятел. Моля ви прекарайте тази вечер с някого, когото много обичате“.

Това е една сантиментална история, но най- лошото бе, че Боряна нямаше възможност да благодари на този човек.

Навярно той е искал да направи нещо хубаво за девойката и за това бързо бе изчезнал, без да очаква нещо в замяна.

Именно такива постъпки на хората в полза един на друг, ще запазят света.

В Дегестан овчарите взели за помощник осем месечна лъвица.

В последно време зачестили посещенията на вълци в селото. Въпреки пазачите на хищниците им се отдавало да се промъкнат на територията на някоя ферма и да унищожат някое домашно животно.

Сега вече овцете са цели. Пази ги суров чобан. Той е само на осем месеца, но това не му пречи да управлява стадо от хиляда глави. Към него пастирите се отнасят приятелски. Наричат я Мария или просто Маша.

Маша била дадена като подарък на фермера Байрамбек Рахимов. Тогава тя била само на един месец. Дивото котенце поили с мляко от шише и директно го сложили в обора между агнетата.

Овчарите се страхували, че дивите инстинкти на малкото лъвче ще се проявят, но то се забавлявало с агнетата, а след това започнало да се грижи за тях. Тогава било решено Маша да бъде наета за пазач на стадото.

Повикан бил ветеринарния лекар, за да провери състоянието ѝ. Лъвчето било добре.
Така Маша станала ценен помощник.

Историята за дивия пазач веднага се разпространила в съседните села. Във фермата започнали да идват хора, които гледали как царя на зверовете пасе и се грижи за овцете.

Веднъж група младежи посетиха един Детски дом. След като разговаряли с децата, те решили да разберат, как са усвоили материала по Библията, който са изучавали до сега.

Едно момиченце попитало:

– Мога ли да разкажа историята за Давид и Голиат?

Гостите с радост се съгласили.

И момиченцето започнало да разказва:

– Давид бил много добър човек и обичал Бога, но веднъж направил нещо лошо.

Учителите от дома се спогледали. Никой от тях не бил разказвал на децата за Вирсавее.

А момиченцето продължило да разказва:

– Давид бил много висок на ръст и веднъж обидил малкия Голиат. Давид го ударил с камък по главата.

Всички започнаха да се смеят, дори и децата.

И до сега още се помни историята за „малкия Голият“.

Метафора за „обличането със сила”, показва, че учениците на Исус Христос преди деня на Петдесетница са все още са уязвими, немощни, както всички останали хора. А битката с врага на неверието и  благовестяването на Словото за възкръсналия Христос са доста сериозни дела.

„Сее се в немощ, възкръсва в сила”.

Това „обличане със сила” не става от човека, а „отгоре“, от Бога.

„Силата свише” не се изразява само в припомняне на библейските истории и в емоционални възгласи, а в реални постъпки, дръзновение и самопожертвувателност.

Това изпълване, премахва влиянието на греха. Силата на греха не се побеждава със спазване на правила и норми на поведение, няма значение колко са религиозни или църковни.

Човек съгрешава, когато върши неугодни дела на Бога. Победата над греха става чрез покаяние и израстване чрез Святия Дух.

За какво се дава тази „сила свише“? Заради едно единствено нещо. Да бъдем свидетели за Бога в семейството си, на работното място, в етноса си и „до края на земята”.

“ А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“.

Това обещание е изградена върху вашето желание да споделяте това, което Той ви дава. Готови ли сте да предадете Божието благословение на другите ли?

Може да се кажете: „Чакай малко! Не съм достатъчно богат, за да бъда щедър“.

О, без значение колко имаш, можеш да бъдеш щедър. Има една история за една жена в Библията, който имаше само две стотинки, но все пак тя ги даде.

Това е мит, че “ не разполагате с достатъчно, за да давате“. Винаги може да се даде. Всъщност, чрез даването, Бог ви изпитва.

В Библията се казва: “ Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога“.

Когато преминаваме през трудности, кажете: „Боже, аз не разполагам с много, но каквото имам, аз съм готов да споделя. Имам само малко храна тук, но аз съм готов да покани някой на вечеря“.

Бог обещава да направи три неща: Първо, вие ще расте духовно. Второ, той ще ви използва, за да се отговорите на потребностите на другите хора. И трето, Бог чрез вас се прославя.

Когато вие дадете каквото и колкото трябва, Бог ще отвори вратата на благословението в живота ви и то ще бъде такова, каквото не можете да си представите.