Шегаджии и пакостници са съществували от край време. Някои шеги много приличат на истина, а други поради това, че на хората им се иска да бъде така, им вярват. Въпреки това, че до сега има изобличени лъжи и мистификации, те продължават да се възприемат като неоспорими истини.
По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изобретателеният немски студент Норберт Садхаус ловко се присъединил към бегачите на 42 километровия маратон, няколко километра преди финала. Леко изпреварил уморените спортисти и пристигнал първи. Станал център на внимание, като „олимпийски шампион“.
Разбира се, спортната му слава не продължила дълго. Длъжностните лица бързо го разобличили.
Но за това пък влязъл в историята, като изключителния шегаджия.

Един фермер пътешествал със сина си. По пътя сина разказвал на баща си история, но увлечен от фантазията си, той вмъкнал порция лъжа. Бащата се досетил за това и за да засрами сина си му казал:
– Скоро ще стигнем до един мост. Но той е вълшебен, различава лъжата от истината. Така че, когато човек лъже, мостът се продънва под краката му и излъгалия пада във водата.
Когато чул това, синът се изплашил и признал на баща си, че го е излъгал. Но въпреки всичко, когато фермерът минавал със сина си по моста, той се счупил и двамата се намерили във водата.
Когато пътешествениците се добрали до брега, бащата казал на сина си:
– Този мост съвсем не беше вълшебен, аз те излъгах.
Лъжите даже и при най-добронамерени подбуждения, могат да доведат до неочаквани последствия.

Само глупак може да се замисли дали да размени всичко което има срещу истината.

Веднъж, по време на петролния бум, в една малка страна хората с готовност разпродавали своите участъци земя на петролните компании, които плащали за тях баснословни суми.

Само една жена категорично отказвала да продаде земята си.

Предложенията достигнали астрономически висоти. Накрая една нефтена компания й съобщила, че е съгласна да й заплати каквато цена поиска. Но жената не дала съгласието си.

Нейна приятелка, която била много развълнувана от ситуацията, я помолила да й обясни защо отказва да продаде земята си:

– Нима не разбираш, – казала жената, – че ако се съглася да я продам, ще загубя единственият си източник на доходи.

Това е една трогателна история случила се с една възрастна жена. Тя често казвала на внука си, че баща му е оставил наследство.

Накрая младежът решил да разбере, какво е завещал баща му.  Тогава бабата завела внука си до един стар сандък, свалила връвчицата с ключа от врата си и бавно отворила капака.

Младежът тръпнел…. Представял си злато,    брилянти….., но може би е нещо, което едва ли ще може да си представи.

Когато капакът бил вече отворен, младият човек с нетърпение погледнал вътре. Тежка  въздишка се отронила от гърдите му, а на лицето му било изписано разочарование.

В сандъка лежали избраните съчинения на Маркс, Енгелс и Ленин.

Бабата кротко погледнала внука си и казала:

– Той ме помоли да ти предам това, което е най-скъпо за него.

Нравите, гледната точка, стремежите и идеалите се менят от поколение на поколение.  Но това поколение, което достигне до истината и я приложи в живота си, непремено ще успее.

Уви, добре позната поговорка, че парите управлява света, е само част от истината. Светът, както и по-рано, под властта на монарсите е управляван чрез измама. Тогава са мамели само крале, а сега лъжат и подкупват тайно управниците.

Миналите крале управлявали по „Божия милост“, а новите управници, няма с какво да оправдаят своята власт. Както се твърди народа сам „избира“ управниците си и правилата уж са продиктувани от болшинството.

Измамите, подкупите и „властването“ са проникнали във всички нива на обществото. Силните на деня, както и преди, не разговарят с обикновения човек.

Всяко несъгласие, неподчинение се подтиска с груба сила, отчасти прикрита от „видимостта“ на закона.