Ако човек прочете Библията с арогантно и критично отношение, след известно време изведнъж усеща, че все пак има нужда от Спасител. Разумът е често пречка на пътя към вярата и утехата.
Когато човек чете с презрение Библията, той не намира нищо достойно в нея. По време на бедствие, кладенецът напълнен с камъни, няма да даде живителна влага. За това, когато равнодушно преминаваш през важните библейски истини, внимавай да не загубиш единственият Приятел, който може да ти помогне, когато се страхуваш или си в отчаяние!
Един аристократ имал навика всяка сутрин да кара слугата си, да му чете на глас по една глава от Библията. Ако прочетеното не съответствало на неговите представи, той строго казвал на слугата си:
– Задраскай това, не ми е неприятно да слушам това!
Веднъж слугата му не могъл да започне да чете. Недоволен от дълго чакане аристократ възкликна:
– Защо не започваш да четеш?
– Господарю, тук нищо не е останало, всичко е зачеркнато.
Един път на аристократа не му харесвало едно, друг път друго и той толкова пъти карал слугата си да задрасква, че вече нищо не останало да му се чете за наставление и утешение.
Нека не унищожаваме с остра критика това, което е за наше добро. Може би обещанията, които ни изглеждат безполезни за днешния ден, утре могат да бъдат за наша утеха. Пасажите, които почти всеки вярващ знае наизуст, отново ще изиграят важна роля в живота му.
Пътят, отделящ ни от греха ни е показан достатъчно ясно, само глупак не би минал през вратата на спасението.
Бог не ни е направил щастливи с някакъв хитър начин за спасение, който не можем да разберем. Просто повярвай и живей! Това е заповед, която може да разбере и изпълни дори малко дете.

Гълфстрийм протича през океана, но океанът не го поглъща. Течението запазва топлината си дори и в ледените води на Северния Атлантик.
Вярващите живеят в този свят, но светът не трябва да ги поглъща. За да изпълнят мисията си в този свят, християните не трябва да се поддават на влиянието на леденото безразлично, безбожно общество, в което живеят.
В Библията се казва: „Не се съобразява с тоя век“. Исус наистина седеше на една маса с бирниците и грешниците, но той не попада  под тяхното лошо влияние, те не можеха да го съблазнят. Напротив, той използва всяка възможност, за да им покаже истината и да приведе душите им от смърт към живот.
Живеейки в обществото, ние трябва да общуват не само с тези, които са ни приятни. Трябва да не пропускаме възможностите да споделяме вярата си с тези, които не познават Христос.
Могат ли хора, с които се срещате всеки днес, да усетят присъствието и любовта на Христос?

Отстояването на своята гледна точка е неразделна част от всеки брак. Но аргументите ви не винаги трябва да приключват със сълзи, викове и изясняване на отношенията.
Искате ли да запазите нервите си, времето и усилията си? Тогава се научете как да доказвате правотата си без семейни скандали.
Ето няколко тайни за конфликтно убеждаване.
За съжаление, все още никой не е успял да заобиколи всички остри ъгли в семейния живот. Но появата на спорове, кавги и дори скандали между съпрузите не се считат за нещо неприемливо, защото всички сме хора и всеки от нас има собствено мнение за това, което се случва около нас.
Ако обичате да използвате изясняването на отношенията на висок глас и мислите, че истината е на ваша страна, използвайте тези съвети, за да ви помогне, без конфликт да убеди съпруга си.
Слушайте, дори когато ситуацията е напрегната и се обърквате от критики и разочарования, опитайте да се изслушвате един друг.
Преди да започнете да доказвате правотата си, предоставя възможност на половинката си да представи своето мнение. При това не трябва да го прекъсвате или да отказвате да го слушате. Вие няма да намерите правилния аргумент в спора, ако не знаете какво мисли и чувства другият човек по отношение на настоящата ситуация.
Повишаването на гласа е популярна техника за привличане на вниманието. Но при конфликт това не е подходящ метод. Колкото по-силно  крещите, толкова повече разстройвате другия и толкова по-малко той обръща внимание на вашите доказателства. В тази борба защитата на гледната точка само се забавя.
Ако искате да получите желаното от човек, опитайте се дори и при покачване на напрежението, да не губите търпение. Говори със спокоен глас и не загрявайте обстановката допълнително.
Починете си, ако чувствате, че всичко се срива. Когато някой от вас наистина започне да кипва и престане да мисли трезво – трябва да си починете. Ако не го направите, никакъв аргумент не ще помогне да се защити коя да е гледна точка без семеен скандал. Най- добре спрете дискусията, за да се преосмисли всичко, а по-късно се върнете отново към нея.
Извинете се. Нека приемем факта, че ние не винаги сме прави, но често не си даваме сметка за това и го осъзнаваме късно. Ако на някой етап от спора разбирате, че наистина сте направили нещо нередно и признаете грешката си – извинете се. Искрено и честно поискайте прошка.

Един добре познат мит е историята на прочутата фреска, която краси тавана на Сикстинската капела, която е рисувана от художника Микеланджело, легнал по гръб, защото само по този начин той е бил в състояние да създаде необходимия наклон на ъглите.
Този известен проект е направен по по поръчка на папа Юлий II.
Първоначално Микеланджело не горял от желание да се хване за тази работа. Той бил по-скоро скулптор, а не художник.
Още от самото начало той се сблъскал с редица проблеми единият, от които бил да намери идеална позиция на тялото си. Въпреки слуховете, че той е рисувал купола лежейки на гръб, не е вярно, но не е и толкова далече от истината.
През повечето време той е бил изправен на крака, а врата му бил изкривен под изключително неудобен ъгъл.
Работата продължила доста дълго. Цели четири години, което неминуемо оказало влияние на здравето му.

Ето този млад човек е честен, порадъчен и интелигентен. Той иска да защити някаква дисертация, нещо там да построи. Живее спокойно и с никого не се заяжда. За какво му е да бъде християнин?
А когато влезе в църквата какво вижда? Изстрадали хора, които плачат и се молят. Може ли да бъдеш честен, порядъчен, да работиш и да постигаш целите си без тази религия?
Много такива хора съм срещала. На първо място, за съжаление, за тях обективната истина може да им донесе щастие, но те се заблуждават.
В действителност те живеят с някакви илюзии. Творят, създават, постигат това, към което са се стремели, но в тях ….. остава пусто. А после какво?
Човек трябва да разбере, че животът му е един. Ти можеш да се реализираш външно, да имаш големи успехи, но как е твоята душа?
Случвало се е изведнъж живота на човек да се разклати и той се пита: „Аз наистина ли живях както трябва?“
Но има хора, който съвсем не се замислят. И това е страшно. Те са имали проблеми, искали са да постигнат нещо в живота си, но…
След години виждаш човекът е станал само движеща се плът, достигнал е деградация, която той сам не е забелязал.
Хората са различни, но пътят е един и това е Исус Христос.