В бразилския щат Пернамбуко, в гориста местност близо до брега на Атлантическия океан са открили нов тип таралеж.
Неизвестният на науката гризач се отнася към дървесните таралежи. Покрит е с тъмно кафяви игли с червен оттенък в краищата и има дълга опашка. Води нощен живот.
Изследователите са установили, че той е доста по-различен от своите роднини, за да го вземат не само като нов вид, но и нов род в семейството на бодливите свинчета.
На таралежът е дадено латинското име „Coendou speratus“, при това родовото название е в съзвучие с местното име на животното, а като вид името идва от латинската дума за надежда.
Местното откритие в Североизточната Атлантическа гора се смята за един от най-застрашените природни обекти в света. Във връзка с това, може да се смята, че за първи път забелязания таралеж вече е застрашен от изчезване.

На самия връх на Айфеловата кула се намира тайна стая. Тя принадлежи на Густав Айфел, инженерът, който е създал тази кула.
През 1890 г., година след откриването на кулата, Френският писател Анри Жирар казал, че Густав Афел е бил „обект на всеобща завист“ сред жителите на Париж.
Според Жирар, тази завист не била предизвикана от славата, която придобил Густав, като създадел на кулата, нито от състоянието, което тя му донесла. Завистта била предизвикана  от стаята на върха на Айфеловата кула, която му принадлежала.
До тази стая достъп имал само Айфел. В нея били канени много важни гости на Париж. Най-знаменития от тях е бил Томас Едисон.
Според слухове, Айфел получил няколко привлекателни от финансова гледна точка оферти от хора, които искали да прекарат една нощ в тази стая.
Тази стая в продължение на много години е бил затворена, но наскоро бе открита за обществеността. Днес там се намират восъчните фигури на Айфел и Едисон. Тези фигури, които са много сходни с техните реални модели, изобразяват сцена, в която Айфел и дъщеря му Клер посрещат Едисон.
На Айфеловата кула са изписани имената на 72 учени и инженери, които са участвали в създаването ѝ.

Понякога някои имена ни се струват странни, но ако знаем причината за избора на такова име, всичко ни се изяснява. Така е и с технологията Вluetooth.

Тя е получила името си в чест на датския крал Харалд Синезъбия.

През 10 век този крал е обединил разнородните датски племена.

А Вluetooth е бил призован  да направи същото с комуникационните протоколи, обединявайки ги в един универсален стандарт.

Изтезанията, до които прибягва сирийското правителство нямат официално име, но това не ги прави по-малко ужасни.
Затворникът затварят в камера, където той е „упакован“ в тесен съндък, който е твърде малък, за да се събере в него човек. Той трябва да лежи в неудобна поза, освен това ръцете и краката му са вързани.
За да се влоши още повече състоянието на затворника, съндъкът се наклонява на една страна или леко се повдига.
Това се прави с цел, храната, обикновено това е било твърдо сварено яйце, която хвърлят в сандъка, да се плъзга по дъното му и със своята миризма да дразни затворника.

7-up била изработена от Чарлз Лейпнер Григ през 1920 г. Той решил да прибави към напитката литиев цитрат, едно от лекарствата, предписвани сега при маниакално-депресивна психоза.
Освен това, литиевия цитрат помага за облекчаване на махмурлука.
7-up става популярна по време на голямата депресия и тогава се е наричала литиево лимонена газирана напитка.
Името ѝ скоро било изменено, но лития влизал в състава ѝ до 50 години на миналия век, освен това 7-up се е считала за патентовано лекарство.
Има различни версии за произхода на името на напитката. Някои твърдят, че в оригиналната рецепта е имало 7 компоненти, други напомнят, че атомната маса на литий е равна на седем. Но в действителност, името идва от консервни кутии, с капацитет от 7 унции, в който първоначално е била продавана.