Христо сподели:

– Преди известно време открих три интересни неща за ерозията.

– Интересно, какво си забелязал? – попита приятелят му Генади.

Христо зае важна поза и започна да обяснява:

– Ерозията е бавна. Вместо да привлича внимание, тя действа тихо. Ерозията не е очевидна, а едва доловима.

– Тези проблеми ми напомнят за един по-голям в духовен план, – каза Генади.

– Така е, – съгласи се Христо. – Никой човек не става изведнъж подъл. Духовната ерозия става постепенно.

Генади сви вежди:

– Тя може да се случи при отделни хора, дори и в църква.

Христо поклати глава:

– В такива случаи човек трябва да се събуди и да разкрие колко се е отклонил от пътя, но това трябва да е обективно измерване.

– Какво толкова? – Генади се усмихна. – Спираме, поглеждаме назад и си спомняме, защо изобщо сме предприели това пътуване и какви са били първоначалните ни цели.

Христо въздъхна:

– Трябва от време на време да спираме и да преценим дали сме се отклонили от пътя.

– Защо?

– Защото без това, подобно на ерозията, няма да разберем как се случва, ако не го търсим.

До сега, един от най-широко използваните методи за измерване на неравенството в доходите е коефициентът на Джини.

Тази мярка за неравенство в доходите се измерва по скала от 0 до 1. Нулата представлява перфектно равенство за всички, с един и същ доход, а единицата е абсолютно неравенство на едно лице с всички приходи на останалите.

По данни на ООН, коефициентът на Джини зависи от страната, той варира от 0.247  в Дания до 0.743 в Намибия. Повечето от пост-индустриалните страни имат Коефициент на Джини в диапазона от 0,25 до 0,40.

Според някои оценки, през 2005 г., коефициентът на Джини в ЕС е 0.31, в сравнение със Съединените щати, 0.463, което е много изненадващ резултат, тъй като ЕС почти няма никакви междудържавни органи по приходите и новите бедните страни се присъединиха през 2004 г.

Учените отдавна са се научили да измерват разстоянието от земята до слънцето. Сега то се счита за 149 597 870 километра.

По-рано са смятали, че то е неизменно. Но през 2004 г. руските астрономи забелязали, че земята се отделя от слънцето с около 15 сантиметра на година, това е 100 пъти повече, отколкото е грешката при измерването.

Става това, което по-рано бе описано във фантастичните романи: Планетата се отправя на „свободно плаване“. Причината за появата на това пътешествие за сега е неизвестна.

Разбира се, ако скоростта на отдалечаването не се измени, то ще преминат още  стотици милиони години, преди да се отдалечим от слънцето толкова, че планетата да замръзне.

Ако скоростта се увеличи или Земята започне да се приближава към слънцето?

За сега никой не знае какво ще стане по-нататък.

При проучване следователи анализирали 150 парчета изключително плодородна земя в Либерия и 27 такава в Гана.

Измерването е показало, че органичният въглерод в местната почва превишава показателите спрямо другите райони на континента 200-300%., което дава възможност да се води интензивно селско стопанство.

Предполага се, че превръщането на суха тропическа земя с такава наситена с минерали, местните хора са успели да постигнат, като при обработката на земята я третират с въглен, кости и хранителни отпадъци.

Пресъздавайки тази древна технология може да се измени животът на хиляди хора, живеещи в бедняшките райони на Африка. Освен това, тя може да даде отговор на основните предизвикателства на глобализацията, включително необходимостта от „интелигентни“ системи за изхранване при условията на демографския бум и измененията на климата.

Според учените, подобни методи за облагородяване на почвата вероятно е използвало населението в района на Амазонка, намиращ се в Южна Америка.

Независимо от изолираността на общините в двата района, те са успели да постигнат в аграрната сфера висоти, немислими за съвременните специалисти.

Особеностите на технологията за обработка на земята по този начин са изгубени през периода на европейската колонизация.

Узрелите борови шишарки реагират на промените във влажността на въздуха.

Те се отварят при ниска влажност и се свиват при повишаването ѝ.

Следователно, когато не се изисква прецизно измерване на влажността, шишарките могат да се използват като обикновен влагомер.

Шишарките на някои африкански цикаси или саговници имат тегло до 50 килограма.