В Линкълншир археолози от Университета в Шефилд са открили следи на аглосаксонски град. Находката е намерена чрез детектор.

Graham Vickers се натъкнал на сребърна писалка от 8 век, богато украсен инструмент за писане.

Той е съобщил за своята находка на други учени, които по-късно намерили още стотици артефакти, сред които 20 писалки, около 300 брошки за рокли и много монети от 7-8 век, а също и необичайно малка оловна табличка, на която е написано на аглосаксонски женското име Кадберг.

Освен това, студенти от университета след това са открили голямо количество керамика и животински кости.

Смята се, че по-рано на това място се е намирал неизвестен манастир или център на търговски пътища, но на изследователите им предстои до проверят предположенията си.

В момента учените провеждат целенасочени геофизични и магнитни измервания, а също така с помощта на 3D-моделирането визуализират ландшафта.

През 2014 г. тази шестгодишна крава на име Маникиям официално е призната за най-малката крава в света съгласно измервания направени от екип на  Рекордите на Гинес.

Ръстът на Маникиям е само 61,5 см. Тя е счупила предишния рекорд от 69,07 сантиметра с близо осем сантиметра.

Кравата живее в Атоли, в южния индийски щат Керала, със своя собственик Н. В. Балакришнан, който е фермер и природозащитник. Тя е при него още от раждането си.

Независимо, че Балакришнан е хранил Маникиям, както всички останали крави, тя не пораснала повече от 62 сантиметра.

Маникиям е по-ниска и от лабрадор.

Костенурката Берти може да се движи със скорост 0,28 метра в секунда или около един километър в час.

По време на контролното измерване Берти успяла да преодолее 5.48 метра за 19.59 секунди.

Костенурката живее в семейството на Марко и Джанин Калцини, които притежават увеселителен парк в Дърам. В дома на Калцини живее и костенурката Шели.

Предишният рекорд за скорост на придвижване на костенурка е бил,  установен в Великобритания през 1971 г.

Тогава костенурката Чарли е развила скорост 0,125 метра в секунда или около 0.45 километра в час.

Учени от Технологичния институт на Карлсруе твърдят, че са създали наметало невидимка, размерът на който ви позволява да се скрият малки предмети, като например телефони или ключове.

Устройството е кух метален цилиндър. В средата на цилиндъра се образува специална среда с отрицателни коефициенти на пречупване, това може да бъде постигнато чрез изкуствена периодична структура. В резултат на това светлина се изкривява около обекта и по този начин го скрива.

В същото време, както е отбелязано от изследователи, възниква проблем. Изкривената светлина около обекта трябва да измине по-голям път, отколкото в нормални условия.

Въпреки това, учените твърдят, че са преодолели този проблем. Те покриват система с невидима специална боя, която разсейване на светлината. Тя забавя скоростта на светлината, което означава, че по-късно може отново да се увеличи или въстанови.

Устройството лесно се пренася и може да се използва за демнонстрация в училищните класове. За опита не е нужно много, само приглушена светлина и умерено ярко фенерче.

Това е микроскопично наметало, което можете да видите с просто око и да държите в ръцете си. Не изисква фантастично лабораторно оборудване, микроскопи или постобработка на данните от измерванията. Ефектът е видим за всички присъстващи.

В момента учените работят върху нова версия на наметалото невидимка.

Един от най-старите известни физични експерименти, които довели до измерване радиусът на Земята, се е провел през III век пр. н. е. от библиотекаря на известната  Александрийска библиотека Ератостен Киринейски.
Експерименталната схема била проста.
Един следобед по време на лятното слънцестоене, в Сиена, сега Асуан, слънцето било в своя зенит и предметите не хвърляли сянка. В този ден и по същото време в град Александрия, намиращ се на 800 км от Сиена, слънцето се отклонило от зенита си с 7°.
Това е около 1/ 50 от пълен кръг – 360 °, от където се получава, че обиколката на Земята е 40000 мили и има радиуса на 6300 км.
Изглежда почти невероятно, че с такъв прост метод е измерен радиусът на Земята с разлика само 5% по-малка от тази, получена с най-точните съвременни методи.