За много хора е опасно да напуснеш работата си и да се занимаваш със това, което обичаш, но именно това е направила турската художничка Senna Runa. Преди това тя е била специалист HR. Тази работа  е добре платена.

Художничката дава следния съвет на тези, които решат да се посветят на любимото си занимание:

– Всичко, което създавате, може да се нарече изкуство. Ако вярвате, че създавате красиви неща, ще видите, че и другите ще се съгласят с вас. Аз бях съвсем нова в тази работа. Работих по цял ден в продължение на 7 месеца. Понякога се страхувах, че нищо не се получава, но повярвах, че това, което създавам има бъдеще и продължих напред.

Senna Runa се занимава с квилинг или така нареченото книгоусукване. Чрез него се правят плоски или обемни композиции от усукани и завъртени спирали от дълги, тесни и плоски ленти.

Насладете се на част от това, което е направила художничката.

Навярно ще се изненадате какви изумителни неща могат да се направят само от една завита и усукана лента.

Андрей и Радослав от малки бяха неразделни. Те заедно играеха и се веселяха. Винаги намираха нещо интересно, което да ги увлича и двамата.

Минаха години и приятелите решиха да си намерят работа, с която да се занимават през целия си живот.

Веднъж Андрей дойде при Радослав и му се похвали:

– Срещнах един много богат човек. Той ще ме научи правилно да инвестирам и управлявам парите си. От него ще науча как да преумножа това, което притежавам.

Радослав се зарадва за приятеля си и го помоли:

– Кажи някоя дума и за мен на този човек. Нека ме вземе за свой ученик и да ме научи да инвестирам добре и аз.

Но човекът отказа да вземе още един да обучава.

След няколко дни Радослав развълнуван отиде при Андрей:

– Скоро и аз ще се науча да инвестирам. Срещнах много добър човек, който ще ме научи да инвестирам своята любов към хората, да им помагам, да ги подкрепям. Просто да ги обичам и да се грижа за всеки един от тях.

Андрей се засмя:

– Това е пълна глупост. Чиста загуба. Няма нищо да получиш от такова инвестиране.

Но въпреки всичко уважил изборът на приятеля си.

След няколко години Андрей и Радослав трябваше да се разделят. Пътищата им се разминаваха много години.

Изминаха десет години и Андрей стана много богат човек. Той преживя много финансови изкачвания и падения. Смяташе, че напълно е овладял изкуството да инвестира.

Но всичко това беше малко за него. Той искаше още по-голямо богатство. На практика Андрей нямаше минута свободно време, за да се наслади на това, което имаше. Безпокойството и напрежението никога не го напускаха.

Даже, когато жертваше част от парите си за хората, те отново идваха и искаха още. Да дава вече му беше трудно, алчността не му даваше покой.

Веднъж Андрей реши да посети приятелят си от детството и да види какво бе постигнал в живота си. Той разпита за селото, в което живееше Радослав и отиде при него.

Андрей се изненада на спокойствието и хармонията, които царяха на това място. Имаше чувството, че е попаднал в друг свят.

Той намери къщата на Радослав и разбра, че не беше единствения човек, който иска да се срещне с него. Много хора чакаха на опашка, за да поговорят с Радослав.

Най-накрая дойде реда и на Андрей. Той видя приятелят си облечен в бели дрехи., изглеждаше като истински цар.

Когато Андрей погледна в добрите и любящи очи на приятеля си, се разплака от радост и щастие.

Радослав го прегърна и цялото напрежение на Андрей се изпари. Тревогите и притесненията му изчезнаха, а в сърцето му настъпи мир.

Андрей се усмихна и с треперещ глас каза:

– Приятелю мой, ти си истинския инвеститор.

– Да, скъпи, дивидентите от Любовта е любов.

Защо някои зеленчуци губят вкуса си при варене? Май нещо съм пропуснала от кулинарното изкуство 🙂

Най-накрая разбрах, че зеленчуците трябва да се варят в подсолена вода, 10 грама сол на литър вода.

Това запазва полезните за човешкия организъм соли на калия.

Изключение прави цвеклото и граха. При варенето им в солена вода, придобиват неприятен вкус.

Истинските произведения на изкуството не винаги са разбираеми за всеки.

Съществуват наистина невероятни, удивителни и странни произведения на майстори, който се харесват на публиката.

Ето и едно от странните произведения на изкуството, с което искам да ви запозная днес.

Някога виждали ли сте лист направен от човешки косъм?

Шереос Джанин създава такива предмети, използвайки човешки косъм, като шие, усуква и ги свързва заедно.

За да свърже косъмчетата, Джанин използва водоразтворими материали.

Произведенията на изкуството са като на снимка, при когато се използва обектив и химия. На нея се отпечатва играта на светлината и сянката…

Ето през такава призма пречупва реалността всеки творец. Той преработва действителността, отразявайки всеки фрагмент, който попадне в полезрението му, в зависимост от своята чувствителност към света.

„Печалта на духа“ е странно словосъчетание. Може би това е свързано с  копнежа и очакването в сърцата на много хора. Писателят е свръхчувствителни клетка в социалния организъм. Това е първата клетка, която реагира на отровните неща, които вредят или повреждат човечеството.

„Печалта на духа“ е основния лайтмотив, витаещ в атмосферата на произведенията на изкуството: песни, книги, картини, … нещо вътре в хората е в плен, очаквайки избавление.

Животът не отива отвъд границите на времето и пространството.

Но има една рядка категория креативни хора, които са успели да се измъкнат от пределите, преодолявайки „печалта на духа“.

В техните произведения се чувства нещо особено, самият живот, за който не се е говорило до сега. В техните разкази няма тщеславие, нищо се стига до успокоителното „всичко ще бъде наред“. Те са като лампи на тъмно място.

Светлината, излъчвана от тях, е повече от всичко друго, за всички от малки до големи. Те осветяват тесния проход надалече в суматохата.

Спомням си думите на Христос: „Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа“.