Веднъж един човек дошъл при Соломон и му казал:
– Царю, помогни ми! Всеки път, когато трябва да направя избор, аз не мога спокойно да спя. Въртя се, страдам, размислям. Така ли да направя? Кое е необходимо? Какво да правя?
Мъдрият цар отговорил:
– Изборът не съществува.
След това попитал човека:
– Ти ще се хвърлиш ли в реката ако видиш давещо се дете?
– Разбира се, – казал човекът.
Соломон попитал:
– Независимо дали това се е случило вчера днес или ще стане утре?
– Да, – бил отговорът.
Тогава Соломон казал:
– Ето виждаш – избор не съществува. За какво трябва да избираш, ако всеки път, ти знаеш какво ще направиш, още преди да е дошло време за това действие? Представи си какво да е събитие и ти веднага ще знаеш как ще постъпиш. Всеки път ти ще избираш най-доброто според теб и при еднакви обстоятелства ще действаш по един и същи начин вчера днес и утре.
След минута на размисъл Соломон продължил:
– Единствената област, където ние правим избор, това е в нашето сърце. Променяш себе си и това което си мислил да правиш вчера, днес и утре, ако това не ти се струва толкова добро. Тогава и само тогава ти можеш да постъпиш по друг начин. Така че, иди си с мир и знай, че каквото и да правиш, трябва да е възможно с най-добър ефект .

За човекът е естествено да бъде привлечен от своите приятели и другари. Това е необходимост заложена в природата на човека. Тя е като храната и дишането за него.
Ясно е, че  не можеш да премахнеш желанието на човек да има приятели. Но как да си избереш приятели? Кого точно да вземеш?
Нашият избор трябва да бъде в максимално положителна посока. Трябва да си избираме приятели между хора, които са честни и правдиви, защото човек подражава на поведението на другия.
Не си мисли, че можеш да кажеш: „Няма да се изложа, няма да науча нещо лошо. Моите принципи са твърди и няма да се изменя под влиянието на приятелите си.“
В човек е заложено такова свойство, че с групата към, която се приобщи той се слива, приема нейните привички и обичаи.
И тези промени настъпват без да го осъзнаваме.

В народното съзнание Страстният петък е свързан с редица обичаи и суеверия. Смята се, например, че изпечен хляб в този ден не плесенясва и изцелява всяка болест.

Моряците смятат, че такъв хляб е талисман против корабокрушения, а топлият изпечен хляб в този ден ще запази дома от пожар до следващия Велик петък.

В Русия на този ден по-богатите гощават своите близки и познати, на които празничната трапеза не е по джоба им.

На този петък не е желателно да се работи. Не трябва да се мушкат железни предмети в земята, като лопата, гребло, мотика, защото това ще донесе беда. В този ден не се садят растения, но ако посадите чушки ще имате двоен добив.

Изпрана и простряна дреха през този ден, никога няма да стане чиста. На бельото ще се появят кървави петна.

Много от обичаите са преминали от езически обреди. Някои от тях противоречат на християнската традиция.

Дали да  вярваш на тези обичаи е въпрос на личен избор.

Страстният петък е повод да спрем в нашето забързано ежедневие и да се запитаме: „Как живеем? Накъде отиваме?“

Във Великобритания девет годишно момче страдащо от аутизъм, трябвало да хване волана и да управлява кола, когато майка му, която карала автомобила, загубила съзнание. Това бил Джонатан Андерсън, който е бил с диагноза синдром на Аспергер.

Момчето не е имало друг избор, освен да поеме управлението на колата, която се движел със скорост от 70 км/час. Детето успяло да спре кола, като включило ръчната спирачка.

Инцидентът е станал, когато майката на Джонатан го е карала на училище. Момчето е признало, че се е било много уплашено, когато майка му припаднала, защото той никога не се е опитал да шофира.

Майката на момчето е споделила, че синът й още от малък се интересувал от различни технически приспособления и устройства..

Все повече тинейджъри смятат, че не им трябва литература и четенето като цяло. „От това няма полза“. Това не е компютърна грамотност,  не е мениджмънта и маркетинга,или коопоративно право!
Дълго можем да иронизираме това положение, но проблема си остава. Четящият човек вече не се смята за успешен човек в съвременното общество. Можеш и да почетеш, но не е ли по-забавно да гледаш някое реалити-шоу?
Главното е колко си струва това.
От друга страна имаме право на избор – да четем или да не четем. Ние можем да се наслаждавам на  Марсел Пруст или просто да „се осведомим“ за редовните „нюанси на сивото“.
Свобода. Искате да бъдете щастливи? Бъдете. Писна ви от призиви за четене?!
Измъчва ме един въпрос. По-добре ли е литературата да бъде недостижима, отколкото да се отнасят към нея с пренебрежение? Мисля си, че когато нещо е забулено с неизвестност и забрана е по-желано от това, което се предлага просто така. Но това са прости рекламни трикове за привличане на масите, а ние искаме доброволно и ненасилствено изграждане на любов към четенето.
Тогава какво да правим?