Белгийският уличен художник, криейки се зад псевдоним Dzia е известен с необикновените си рисунки на животните, който е създал с помощта на геометрични линии
Dzia рисува не само по улиците на родния си Антверпен. Неговите животни красят стените на сгради и огради в много европейски градове.
Белгиецът отбелязва, че интереса към изящни изкуства, той е получил в семейството си. Ето защо, при Dzia нямало никакво съмнение в избора на образование. Той успешно завършил Кралската академия в Антверпен, след което получил магистърска степен по изящни изкуства.
Художникът рисува по улиците само от три години:
– Всички идеи идват спонтанно, за това аз рисувам без скици и много бързо – споделя той.

Преди 10-12 години Таня обичаше да ходи на училище и искаше да стане изобретател. Тогава тя беше едно малко момиченце с много амбиции и фантазии, готова да ги осъществи на практика.
Тя съвсем не беше глупава и наивна. По-скоро Таня беше една малка принцеса, чиито очите винаги сияеха от щастие, а на лицето ѝ искреше истинска усмивка.
Тя мечтаеше за много неща. Искаше да стане изобретател, за да направи машина на времето, лекарство, което да да лекува всички болести и много други неща.
Майка ѝ не можеше да се справи още с идеята на дъщеря си, да стане изобретател, когато изведнъж Таня пожела да бъде готвачка. За това усърдно се трудеше в кухнята, за да приготвя вечеря и едва не запали къщата.
Освен веселите детски фантазии Таня имаше и трудни дни, през които неохотно трябваше да се измъкне от топлото легло и да отиде на училище.
На път за училище всичко ѝ изглеждаше мрачно, особено през зимата. Тогава училищните прозорци ѝ се струваха мрачни и за това смяташе, че вятърът ги удря с клоните, заради тъгата, която навяваха.
Но училище имаше и много хубави и интересни неща. Там тя усещаше топлината и любовта, която извираха от учителката ѝ.
През лятото Таня ходеше на разходка с класа си, посещаваше баба си, дишаше свежи прохладен въздух. А докато се стъмни, играеше с децата от тяхната улица.
Всеки миг от детството за Таня беше безценен подарък. Тя израстна щастливо момиче, защото имаше такова прекрасно детство през, което можеше да мечтае и фантазира.

Параклисът Notre Dame Du Haut e църква за поклонение, построена е през 1955 г. по проект на легендарния Корбюзие във френския град Ronchamp.
Това е един от най-големите архитектурни шедьоври през втората половина на 20 век. Параклисът добре пасва на околния пейзаж.
За кривата форма на покрива архитектът е взел идея от формата на раковина, която той е намерил случайно на плажа в американския град Лонг-Айленд.
Особен художествен интерес представлява южната страна на храма, пронизана от хаотично разположени отвори с витражи, пропускащи вътре слънчева светлина.

Държавата не мoже да се развива при недостиг на средства в бюджета. А той се попълва за сметка на данъците. За всяка страна те са различни. Има такива странни между тях, които те карат да се почешеш по главата.
Не бяха пощадени от данъците и нашите домашни любимци. Да, но за тях плащат не животните, а техните стопани.
Например, в Австрия през 2006 г. се появил данък за кучетата. Като допълнение към него, собствениците на животните сключвали застраховка за всяко куче, което се е родило след 2006 г.
Стойността на застраховката надвишава 700 евро. За да успокоят хората, властите са уточнили, че тези пари ще бъдат използвани за лечение на хора, ухапани от кучета. Като цяло идеята е много добра.
Странно, но на хиляда кучета ежегодно се падат не повече от 10 „ухапани“.
Какво излиза? Доброволната-задължителна застраховка е само прикритие за изземване на „излишните“ пари от портмонето на австрийците.
А при неплащане на данъци и избягване да се сключи „кучешката“ застраховка, глобата е в размер на 3500 евро.

Може да звучи грубо, но ние унищожаваме талантите. Причината за това е едно неразбиране, че у всеки от нас има талант, който не зависи от средата, в която расте човек.
Един талант се подхранва от насърчението и уважението, което получава от околните за идеите си.
Колко често отхвърляме идеите и желанията на децата си, като смятаме, че те не са важни? Това е началото на разрушаването на таланта, когато едно дете се отказва от мечтите си и си мисли, че нещата появили се в съзнанието му са пълни глупости.
Човек трябва да е готов да приема идеите на другите, да разсъждава и мисли върху тях, но не непременно да ги отхвърля. Невъзможността да приемеш „новото“ идва от твоите комплекси.
Една от причините хората да не предлагат идеи, идва от страхът да не се провалят. Ако човек не опитва, никога няма да се научи. Представете си дете, което се страхува да ходи, само защото е падало. Ако продължи да седи и да не пробва, никога няма да се научи да ходи.
За това не трябва да отхвърляме „невъзможни“ идеи. Кой знае този, който ни ги предлага, може да е изпреварил времето си.