Зашеметяваща светлинна инсталация превръща една обикновена гара в истински тунел на времето.
Благодарение на светлинни и звукови раздвижвания се създава усещането, за преминаване в друг свят или, че ни взема извънземен кораб.
Със светлината инсталация е оборудвана половин километровата строяща се гара Аустрелиц в Париж.
Нейният автор Пабло Валбуена подчертава, че специфичноста на инсталацията се определя  преди всичко от самото място. Движението и скоростта, които са асоцират с влаковете, са определящ фактор за това как изглежда тази инсталация.
За да се усеща преместването не е нъжно непременно да се движиш. Този ефект може да се постигне чрез използване на ефимерни и нематериални материали, проектиращи светлина и звук.
Друга светлина инсталация се намира в центъра на Амстердам. Там се наблюдават стотици светещи пеперуди цветът. на които се определя от самите зрители.

Нима това е възможно? Не е ли имало някакво хитруване? Не, защото тогава техниката все още не е била толкова напреднала.
Оперният певец Енрико Карузо са смятали за тенор, въпреки че неговия глас имал доста широк диапазон.
Веднъж при изпълнението на операта „Бохеми“ на Пучини, басът се обърнал към Карузо и му прошепнал:
– Загуби си гласа.
Карузо тихо му казал:
– Само си отваряй устата, аз сам ще изпълня арията ти.
И застанал с гръб към зрителите.
Практически никой от зрителите не забелязал промяната.

Вината на болшинството мъже и жени, които войнстващите власти на Северна Корея са предали за публично смъртно наказание, се заключавала в това, че гледали телевизионните програми излъчвани от Южна Корея.
Екзекуцията се е състояла през този месец в седем града. Почти всички смъртни присъди били изпълнени на големи стадиони, запълнени с зрители.
Правозащитниците твърдят, че около осемстотин мъже и жени, били признати за виновни заради гледане на южнокорейски телевизионни програми, както и участие в проституция.
Експерти смятат, че подобна жестокост предполага, севернокорейските власти да се опасяват, че в измъчваната от глад и терор страната, могат да започнат необратими демократични промени.

През декември 2012 г. в Испания се провело състезание с големи награди. В него участвали най-силните атлети.
Най-интересното се случило на финала.
Кениецът Абел Мутаи, който бил бронзов медалист от Олимпийските игри в Лондон при бягането на 3000 метра с препятствия, уверено излязъл начело, но десет метра преди финала спрял.
Той погрешно смятал, че е прекрачил финалната линия и започнал да приветства зрителите, които се опитвали на испански да му кажат, че трябва да потича още малко.
Иван Фернандес Анайя можел да се възползва от грешката на кениеца и да заеме първото място, но вместо това той започнал да побутва Абеля по гърба, показвайки му финалната линия.
След състезанието Иван казал, че е по-важно да се запази достойнството, отколкото да се завоюва златния медал.

Основателят на цирка в съвременния смисъл на думата, е Филип Астли, който през 1768 г. създава „Амфитеатър Астли“ и дава първото представление в Лондон.
Неговият конкурент Джон Хюз решил да използва друго наименование, за това взаимствал от римляните думата цирк. Хюз открил своя „Кралски цирк“ в близост до „Амфитеатъра“, за да привлече повече зрители.
В отговор на такава силна конкуренция Астли разнообразил тогавашната програма, която се състояла предимно от акробатични номера на коне, с жонгльори, хора ходещи по въже, гимнастици и клоуни.
Така циркът добил съвремените си черти.