Веднъж Пучини си счупил крака. Когато развълнуваните му приятели дошли да го посетят в болницата, Пучини жизнерадостно заявил:

– Не се тревожете, толкова за мен! При мен всичко е добре, а освен това трябва да ви кажа с гордост, че строителството на моя паметник е започнало.

– Ти си много несериозен, – отчел един от приятелите му. – Разкажи ни какво е станало с теб, не бива през цялото време да се шегуваш.

– Не съм и мислил за шега, – съвсем сериозно казал Пучини, показвайки своя гипсиран крак.

Един ден, седнал в театъра, Пучини каза на ухото на приятел си:

– Певецът, който изпълнява главната партия е невероятно дразнещ, изпълнението му е доста слабо. Такова ужасно пеене не съм чувал досега през живота си!

– Тогава, по-добре да си тръгваме,- предложил приятеля му.

– Какво говориш? В никакъв случай! Аз зная тази опера. В третото действие героинята трябва да го убие. Бих искал да дочакам този щастлив момент, – отмъстително отговорил Пучини.

Нима това е възможно? Не е ли имало някакво хитруване? Не, защото тогава техниката все още не е била толкова напреднала.
Оперният певец Енрико Карузо са смятали за тенор, въпреки че неговия глас имал доста широк диапазон.
Веднъж при изпълнението на операта „Бохеми“ на Пучини, басът се обърнал към Карузо и му прошепнал:
– Загуби си гласа.
Карузо тихо му казал:
– Само си отваряй устата, аз сам ще изпълня арията ти.
И застанал с гръб към зрителите.
Практически никой от зрителите не забелязал промяната.