Когато не знаем от къде произхожда дадена дума, разделя ме я на части, който имат някакво смислово значение. Но постъпвайки така, често изпадаме в парадоксално положение.
Ето как двама „умници“ веднъж разсъждавали върху думата „демокрация“.
– Какво означава демокрация? Толкова говорят за нея и по телевизията, и по радиото – казал единият.
Другият се почесал по главата, вторачил невиждащ поглед в земята и свъсил вежди. Явно, разсъждавал усилено по въпроса.
Изведнъж се плеснал по крака, погледнал хитро събеседника си и казал самодоволно:
– Виж думата се дели на демо и кратия нали?
Другият недоумяващо го погледнал:
– Е и?
– Много просто. Това са демони, който се делят многократно, – като наблегнал на кратно, – с други думи демони, които се умножават много пъти.

Строителен обект. Множество мъже заети с „важната“ си работа съвсем не обръщат внимание на мъжът, който извършва тази работа, която никой не иска да работи, защото тя е неквалифицирана.

Отдавна превалил 40-те, той изглежда невзрачен в прашните си работни дрехи. Козирката закрива очите му, които безнадеждно и тъжно гледат, а гърбът му се е извил като бастун в някакво спокойно примирение. Обикновено той мълчи, дори и когато му подмятат груби шеги.

Днес не знам от къде на обекта попадна малко момиченце. То нямаше повече от 5 годинки. Весело се усмихна на мъжа и започна да му помага в „нестандартната“му работа. Мъжът се усмихна и започна да разказва на детето за котенцето, което бе приютил преди няколко месеца в дома си. ….Той минавал през магазина след работа и внимателно избирал храна за своето „гостенче“. …А малкото пухкаво телце го посрещало на вратата, отърквало се в прашните му панталони, мъркало и гледало с нежност и любов стопанина си.

Когато човека говореше на момиченцето за всичко това, очите му искряха и едва забележима усмивка озаряваше лицето му.

На кого се опираме в нашия живот?  На кого сме благодарни?

Тези, за които се грижим и им отдаваме цялата си любов, независимо дали това са хора или животни са тези, на които можем да се опрем. Те ни дават сила и енергия да живеем.

Много често за хората, за които се грижим не ги възприемаме като опора, на която да се облегнем. Ние смятаме, че ние сме им опора и без нас те няма да могат да се справят. Но те няма да пропаднат без нас. Ние трябва да сме им благодарни, че ги има в живота ни. Защото те осмислят и предават значение на живота ни.

Ние стоите стабилно, защото има на кого да „се опрете“, има за кого да се погрижите, така че да се почувстваме нужни и необходими.

Да запомниш името на някой, с когото се запознаваш има голямо значение. Човек се чувства горд, когато го помнят и наричат по име. Запомнянето на имена, не е само вежливост, но дава големи възможности в контактите с хора, особено ако това се отнася до бизнес.
Ето четири начина, които могат да ви помогнат да запомните името на даден човек.
1. Когато ви представят човек, не забравяйте да произнесете името му на глас. Например, можете да кажете: „Приятно ми е, че се запознах с вас Петър Николов“. Вие имате оше един шанс да повторите името на човека, когато го представяте на свои приятели или познати.
2. Можете и да си създадете някакъв мнемонически код, който създава нужната ситуация за самото запомняне. В случая използвате следните начини: създаване на ритъм, записване, произнасяне на името по букви, дори от зад напред.
3. Използвайте името на човека, докато общувате с него, но не се увличайте да го правите често, защото името ще настройва неприятно слушателя и ще изглежда някак странно.
4. Направете асоциация между името на човека и някаква особена негова външна черта. Възможно е във външността му да няма нещо забележитело, тогава обърнете внимание на начина му на говорене, избора на думи и изрази.
Вярвам, че тези съвети ще ви помогнат да завържете нови познанства и ще разшири мрежата ви от приятели.

На 17-ти ноември 1952 г., израелският министър-председател Давид Бен – Гурион чрез израелското посолство във Вашингтон предложил на 73 -годишният Айнщайн да стане втори президент на държавата, след като президентът Хаим Вайцман умрял.
В писмо министър-председателят уверява учения, че ако той би се съгласил да поеме този пост, „правителството и хората са напълно наясно с голямо значение на трудовете му и за това му дават пълна свободата да продължат научната си работа“.
Айнщайн написал в отговор, че е много разстроен от това, че не може да приеме такова предложение.
„През целия си живот съм работил с обективните неща, така че не ми достигат естествени способности и опит в работа с хора, и изпълнение на служебни задължения“ – написал ученият.

Слънчевата енергетика се развива с бързи темпове. Нейното значение в нашия живот се увеличава, тъй като се усъвършенстват технологиите и се смаляват разходите за оборудването.
Тя занимава мислите не само на учените, инженерите и бизнесмените, но е привлякла вниманието и на киностудиите, което допринася за още по-дълбокото проникване на зелената енергия в нашия живот. Фотоелектрически преобразователи могат да се видят в много фантастични филми, но използването на слънчевата енергия отдавна е престанало да бъде фантастика в тях.
Ето ви и един филм, в който могат да се видят обекти на слънчевата енергетика. Става въпрос за научно фантастичен трилар, в който надареното момче Ендере Уигинс е призовано да защитава Земята от междузвездна раса. В сцената, където деца – новобранци се изпращат във военно училище, може да се види нещо подобно на килим от дървета и растения, покриващи почвата. В действителност тава са стотици слънчеви батерии, захранващи базата.
Може да се стори странно използването на фотоелектрически клетки в планината, но някои проучвания показват, че много видове слънчеви панели действително работят по-добре в по-студен климат.
Филмът не е спечелил симпатиите на критиците, но в него са се заснимали няколко известни актьора: Харисън Форд и Виола Дейвис.

Освен във филми, където „засветиха“ слънчевите технологии, има много ленти при снимането, на които тези технологии активно се използват. Сред тях са нашумялия „Аватар“ на Джеймс Камерън и „Началото“ с Леонардо де Каприо.