Тони завърши обучението си в Университета. Сега трябваше да си намери работа по специалността и да приложи знанията си на практика.

Всичко това не става с магическата пръчка, за това брата на Тони, Захари му предложи:

– Докато си осигуриш известна финансова стабилност, ела да живееш в моята къща.

Измина половин година и Захари каза на брат си:

– Сега вече финансово си добре. Време е, да започнеш да ми плащаш наем.

Тони се съгласи. Той не искаше да лежи на гърба на брат си.

Мина още една година.

Тони сподели с брат си:

– Харесал съм си една къща и мисля, да си я купя.

– Много се радвам се теб, – прегърна го сърдечно Захари. – Преди да се разделим имам малък подарък за теб.

– Ти толкова много ми помогна до сега, – очите на Тони се насълзиха.

– Този подарък е специално за теб, – потупа го Захари по рамото. – Наемът, който ми плащаше, съм внесъл в спестовна сметка. Доста голяма сума се е събрала. Давам ти я за новия ти дом.

Тони се разплака.

Бог е показал любов към нас. И сега желае и ние да показваме такава към другите и да отваряме домовете си за тях.

Чрез жертвата на Исус сме получили пълнотата на тази щедра любов.

И докато Той ни помага, ние можем да я даряваме на другите.

Марко не обичаше да ходи на училище.

В къщи майка му го попита:

– Защо мразиш училището? Знанията, които получаваш там, ще ти бъдат необходими в живота.

– Уроците по алгебра, граматика и периодичната таблица ме отегчават, – отговаряше Марко навел глава.

Но това момче обичаше да си стои в къщи.

През лятото Марко ходеше на работа с баща си. Той бе само на 15 години, но знаеше всичко за цимента, дърводелството и как да измаже една стена.

На тези умения, които усвояваше с баща си, той не можеше да се насити.

Каква е разликата между училище и строителство?

Любовта.

Защо Марко обичаше едното, а мразеше другото?

Защото любовта подхранваше знанията за едното, но не и за другото.

Това е много важен въпрос.

Какво обичаме?

Ние ценим това, което обичаме.

Ако обичаме истината и мъдростта, ще ги търсим като скъпоценно злато.

Те ще ни пазят.

Денят бе слънчев, но подухваше малко ветрец. Милена бе излязла на разходка с майка си.

Двете се наслаждаваха на природата откриваща се пред очите им. Зърнеха ли интересно цветче и двете възкликваха.

Изведнъж Милена стана много сериозна. Изглежда нещо я измъчваше.

Накрая се престраши и попита майка си:

– Мамо, аз красива ли съм?

Майка ѝ я погледна , усмихна се и отговори:

– Не, не си красива, но си симпатична.

Милена от този момент започна да възприема думата „симпатична“ за обида.

Тя здраво се хвана и стана една от най-добрите в училище.

Когато я попитаха:

– От къде такава ревност у теб за учене?

Тя се усмихваше и казваше:

– Нямам късмет с външния си вид, за това го наваксвам с ума си.

И никой повече не спореше с нея.

Ако някой роднина или приятел ви каже:

– Грозен си.

Не се притеснявай. Не черпите знания с лицето си.

От такива произволно подхвърлени думи се появява ниско самочувствие, неувереност в себе си и липса на собствено достойнство. Така човек може да живее чужд живот, а не своя.

Потъвате все по-дълбоко и по-дълбоко в своята неудовлетвореност подтиснати желания.

За това по-добре разбери, кой си в Христос и ще бъдеш удовлетворен.

В началото на годината, учителката даде следната задача на учениците:

– Напишете есе за връщането ви в клас.

Мадлен написа:

„Ваканциите са хубави, но добре е, че се връщаме в училище. Няма нищо по-хубаво от това да очаквам с нетърпение нова учебна година, в която ще разширим знанията си“.

Учителката хареса много нейното есе и го похвали.

Мадлен се усмихна, а след това се обърна към съученика си Борис и тихо му прошепна:

– Така научаваме, какво се харесва не само в училище, но и на пазара. Глупаво е ако това не се използва.

Искреността и истината трябва да бъдат свързани, но историята на човечеството е осеяна с послания, не толкова правдиви, но звучащи добре.

Всеки ден се сблъскваме с хора, които наблюдават живота ни, за да видят дали живеем това, в което вярваме.

За това нека следваме Христос с истина и искреност.

Чарлз Пиърс е още млад метеоролог. Той имаше знания и забелязваше дребните незначителни неща, които можеха да доведат до катастрофа, но поради младостта му изобщо не се вслушваха в предупрежденията му.

Бе 21 септември 1938 г.

Младия метеоролог съобщи на шефа си:

– Два фронта дърпат ураган на север.

Шефът му се подигра с прогнозата му:

– Със сигурност тропическа буря няма да удари толкова далеч на север.

В 16:00 ураганът удари мощно. Изхвърли кораби на сушата. Много домове отидоха под водата. Загинаха повече от шестстотин човека.

Ако жертвите бяха получили предупреждението на Пиърс, те вероятно щяха да оцелеят.

Днес има хора, които пренебрегват изцяло Бога или изкривяват думите Му, за да отговорят на целите си.

Ние се нуждаем от критерий за различаване на фалшивото от истинското.

Само чрез Божието Слово и Неговият Дух можем правилно да оценим нещата, а нашите думи и живот чрез Тях все повече ще отразяват истината на другите.