Аркадий Укупник отишъл на вечеря и попаднал на едно от националните тържества, в кулминационния момент на който се избирал крал на празника.

На всеки посетител в ресторанта бил поднесен десерт и само в един от тях се намирала перла.

Намерилият перлата тази вечер ставал главен на празника. Да, но тези правила на гостите били обяснени на гръцки език, а Аркадий не бил силен по този език.

Когато усетил, че нещо твърдо го ударило в зъбите, той веднага извикал управителят на ресторанта.

Всичко бързо се изяснило и Укупник буквално за ръцете бил издърпан на сцената. Посипали го с розови листенца и го обявили за крал на празника.

А щастливата перла обърнал на следващия ден в злато и го връчил на жена си под формата на медальон.

За Олимпийските игри през 1984 г. в Лос Анджелис, Макдоналдс стартирала маркетингова кампания.

За всеки спечелен от американските атлети бронзов медал посетителите на Макдоналдс щели да получат безплатна чаша кока-кола, за сребро – порция пържени картофки, а за златото – Биг Мак.

Тази акция едва не довела компанията до финансова катастрофа. Причина за това било решението на съветското правителство, да не изпрати делегация на тази Олимпиадата.

Така американските спортисти спечелили повече медали, отколкото било запланирано.

Веднъж, когато падишахът приемал просители, дошъл един човек застанал в ъгъла и нищо не поискал.

Падишахът погледнал към мъжа и погладил главата си. Човекът се поклонил и прекарал дланта през устата си. Падишаха погалил лицето си, а човекът гърлото. Падишахът докоснал своя корем, а човекът краката си.

– Дарявам на този просител слитък злато, – казал падишахът.

Ковчежникът се подчинил. Мълчаливият молител взел дара и си тръгнал.

Съветникът, който бил дясната ръка на падишаха много се ядосал и попитал господаря си:

– За каква услуга ти така щедро надари бездомния просяк?

– За царска, – усмихнал се падишахът. – Зададох на мъдрия човек три въпроса и получих три отговора.

– Но ние не сме чули, нито въпросите, нито отговорите, – възразил везирът.

– Който има очи ще види, който има ум ще разбере, – усмихнал се падишахът. – Аз погладих главата си и човекът разбра моя въпрос. Попитах го: „Какво най-много ни подтиска?“ – „Празната дума“, – отговори той. „А кой го грози опасност да загуби лицето си?“ – „Този, който своите дни и състояние е прекарал през своето гърло“. „Но нима човек не е роб на своя стомах?“ – попитах аз. „Не, – каза човекът, – за това са дадени крака на човека, за да си търси и намира работа и нищо да не пропусне от чудесата на белия свят“.

Падишахът погледнал придворните и за трети път се усмихнал:

– Полезно е да запомните, изречената пред вас мъдрост: „Устата водят до беди, а краката до храната“.

Архиепископът на Толедо дон Алонсо Корильо имал един слуга. Негово задължение било да вписва в специална книга всички глупости, които се извършвали в дома на архиепископа.

Веднъж той записал името и на своя господар за това, че дал голяма сума пари на един алхимик, за да купи материали, от които да направи злато

Архиепископът обикновено четял книгата в края на месеца. Когато видял какво е записал слугата му казал:

– А ако той успее.

– Тогава ще зачеркнем вашето име и ще запишем името на алхимика.

Пътят на коприната бил дълъг древен караванен маршрут, свързващ Източна Азия (Пекин) с Европа (Истанбул).

Първи изследвали и използвали този път китайските търговци, които търгували с Европа. Те продавали ценни предмети като коприна и подправки, а използвали парите, за да купят злато, сребро и коне. Тези търговци били подложени на различни опасности по целия този път, за това трябвало да имат достатъчно кураж, за да го изминават.

По пътя имало много трудности, в това число резки и изтощителни температурни разлики.

Когато приближавали пустинята Гоби, горещината била непоносима и единственият начин за оцеляване са били оазисите, пръснати из пустинята. Те осигурявали на пътниците храна и вода.

Преминавайки района на планинската верига на Хималаите от другата страна, търговците замръзвали от студ. Освен това, прехода през проходите се усложнявали от факта, че планините били покрити със сняг.