Австрийският дипломат фон Ринг разказвал, че първото представление на знаменитата опера на Вагнер „Валкирия“ във Виена за малко да бъде отменена.
Работата била в това, че съгласно замисъла на постановката в тази опера на сцената трябвало да се появят черни коне и то истински.
В придворните конюшни конете били дресирани, но били сиви, а на Вагнер му трябвали черни.
– Вие искате да ме опозорите! – тропнал с крак той на директора. – Няма да допусна такова издевателство, дори ако моята опера въобще не бъде поставена във Виена, отколкото да се играе със сиви коне.!
– Но операта вече е подготвена, толкова много средства са изразходвани вече ….
– Това не ме интересува!
И само намесата на фон Ринг помогнала да се разреши конфликта… Дипломатът дал „дипломатически“ съвет:
– Оцветете сивите коне с черен цвят.
Вагнер във възторг грабнал ръката му, раздрусал я и извикал:
-Вие ми спасихте живота!
Конете боядисали и спектакълът се състоял….

Вървейки из църковния двор двамата стигнаха до западната фасада. Влязоха навътре. Въздухът в Катедралата беше застоял, но по-прохладен от зноя на изгарящото слънце навън. Тишината предизвикваше към размисъл.

Яна въздъхна дълбоко и изрече на глас това, което я измъчваше през цялото време:

– Защо Господ просто не порази силите на мрака и не се справи с тях един път за винаги?

Сашо разроши с ръка буйната си коса и лека усмивка озари лицето му. Той вдигна глава и каза:

– Шедьовър не се прави за една нощ. Става въпрос за един крупен творчески замисъл, който едва е започнал.

– Не разбирам, нима силите на мрака са непобедими?

– Те са крайно необходими за извайването, – Сашо направи няколко крачки напред, обърна се към момичето и продължи. – Човек не може да твори без да полага усилия, да прави опити, които често завършват с провал. Но именно провалите и несполуките му помагат правилно да разбере нещата. Без страдание творецът не би могъл да създаде някакъв ценен проект.

– Нима Бог не може да твори по-резултатно?

– Целта на сътворението не е резултатността, а любовта. Творецът се облива в кървава пот и сълзи, полага огромни усилия, за да бъде изпипано всичко, както трябва. Той използва тъмните сили, за да излезе нещо добро.

Известно време двамата мълчаха вглъбени в мислите си.

– Щом Божия замисъл е толкова велик, – надигна се от каменното стъпалото, където бе седнала Яна, – какво значение, може да има един човек?

Сашо не се учуди на упоритостта ѝ, защото я познаваше много добре. Тези диалози не се водеха за първи път.

Погледна я в очите и спокойно каза:

– В един роман всяка дума има значение. В една картина всяко петънце от боя и придава нов замисъл. Всяка частица мрамор от тази катедрала я прави устойчива и красива. Всеки от нас, колкото за малък и незначителен да се възприема, има значение за общността към, която  е причислен.

Хванати за ръце напуснаха каменната сграда. Вървяха и мечтаеха за щастието, което щяха да изживеят в една несравнима реалност.

Във филма „Аватар“ е показана планета с необикновени растения и животни, които имат необичайна окраска в синьо.
Скоро в градовете на Северна Америка започнаха да се появяват сини дървета. Вина за това  има художникът Константин Димопулос.
Проектът „Преди експлозията“ разтърси целия свят. Едно момиче и нейните последователи със собствените си ръце украсили града, в който живеят, правейки го по-ярък, по-красив, по-необичаен и колоритен, само с ръкоделията си.
Подобен по замисъл е и проектът на Димопулос. Той не е облякъл дърветата в прежда, а ги е разкрасил със син цвят.
Разбира се, той го прави с чисти бои на водна основа, които се отмиват от първия дъжд или вода от маркуч и се преработват в природата за няколко дни без да оставят след себе си вредни вещества.
Първата такава инсталация със сини дървета е създадена в рамките на Биенале 2011 г. във Ванкувър. След това, художникът успява да украси дървета пред правителствени сгради в различни американски градове, включително Сиатъл и Вашингтон.
Смисълът на проекта „Сини дървета“ се заключава в акцентиране на вниманието върху изсичането на гористи масиви по Земята.
Константин Димопулос със своето творчество иска да покаже колко са важни дърветата за нас, че те са свещени за цялата ни планета.

Този вид резба е един от най-старите форми на народно творчество, което има собствени традиции и уникален стил. В Китай резбата по слонова кост е позната от древни времена.
На разкопките в развалините на столицата принадлежаща на династията Ин, съществувала преди 3700г., са намерени кинжали и линийки от слонова кост.
В историческите записки за периода на Воюващите държави се разказва историята за един богаташ Менчан, който бил поданик на държавата Чи. Той напуснал страната си, за да пътешества. Когато се върнал донесъл креват направен от слонова кост, струващо хиляди златни кюлчета. И най-малките повреди на това легло коствали много скъпо, на този които ги причинил.
Този вид народното творчество изисквало внимателно боравене. Майсторът трябвало да вземе под внимание не само своя замисъл, но и особения начин на разполагане на вътрешните кръгове в бивните.
По правило, първо се придава груба форма на костта, а след това се обработва с много финни инструменти, за да се предаде завършен вид на произведението.
За по-големи работи, преди това се прави макет от глина. Ако той е одобрен, майсторът пристъпва кум неговото изработване. Още по-амбициозните обекти изискват отделна обработка на части от композицията, след което се съединяват в заключителния етап.
Истинско бижу сред другите шедьоври е „решетъчната топка, вътре в топката“. Нейната история е на повече от стотина години. Първата крачка за направата на това чудо се явява превръщането на късчето кост в идеално кълбо. После са пробиват на известни разстояния отвори с конична форма. Центровете им се събират в центъра на кълбото. След това майсторът отбелязва във всяко отверстие, колко топки може да се изрежат във вътрешноста на кълбото. След това той пристъпва към самото изрязване, като започва с този, който лежи в самото сърце на кълбото.
Майсторът трябва да разчита на собствената си интуиция, многогодишен опит и острието на ножа си, защото направените отвори, не му дават възможност да види действието на ръцете си вътре в кълбото. Ако направи и най-малката грешка, целият му труд отива напразно.
Най-усложнената среда на такова кълбо е изрязана в завод по резба на слонова кост Даси в Гуанчжоу.
Ван Жунбяо, заслужил работник в този отрасъл, през 1977г. в кълбо с диаметър 15 см е изрязал 42 мънистени кълбета във вътрешността му. Всяко се намира в подвижно състояние спрямо другите и било украсено с гравирани пейзажи, къщи и кули, облаци и планини. Централното кълбо било с дебелина на лист хартия.
Ван Жунбяо е резбар на слонова кост четвърто поколение. През 1915г. неговият баща е получил международно признание на Международната изложба в Панама. Той бил представил кълбо, в което били изрязани 25 по-малки вътре в него.