Когато Донка бе по-малка тя не мечтаеше за кукли. Тя искаше да има брат по-голям от нея, който да я защитава и да се грижи за нея.

Но се случи така, че тя имаше не един, а двама братя на една и четири години, които я побъркваха.

Въпреки всички сбивания момчетата дружаха едно с друго. Те обичаха да довеждат сестра си до истерия.

Обикновено така се случваше, че когато Донка се събудеше в неделя, веднага ѝ се качваше на главата някой от скучаещи ѝ братя, ако не и двамата.

Тя често се оплакваше на родителите си:
– Изобщо не искат да ме слушат, правят си каквото искат. Отгоре на всичко ми правят и на пук.

Това недоволство и роптание не помагаха особено. Родителите укоряваха синовете си:

– Вие сте момчета и трябва да уважавате момичетата.

А след това се обръщаха към Донка и казваха:

– Ти си по-голямата, не си глупава, не им обръщай внимание.

– Но как да го направя? – питаше се Донка. – Никой не може да ми обясни. Изглежда със всичко това, трябва сама да се оправям. Навярно родителите ми смятат, че аз мога сама да се справя с буйните си братя. Но аз дори не знам как!

Донка често трябваше да влиза и в ролята си на възпитател за малките си братя. Щом нещо се случеше, когато майка ѝ и баща ѝ не бяха в къщи, чуваше изумена от родителите си:

– Пак не си ги наглеждала, какво прави през цялото време.

А относно задълженията ѝ в училище, родителите я наставляваха:

– Трябва да се учиш добре, нужно е да си пример за братята си.

И Донка се стараеше в съответствие с това, което очакваха от нея. Тя влагаше цялата си енергия и сили, но резултатите бяха същите.

Когато се роди по-малката ѝ сестра, Донка беше вече на 13 години. Тя можеше самостоятелно да я къпе и храни.

За това не бе изненадващо, че Донка израстна хиперактивна, даже се опитваше да контролира всички и всичко около себе си.

Отдайте цялата си любов и нежност на по-голямото си дете, по-малките всичко това ще си вземат сами.

Павлов беше началник ОТКК. Трябваше да се яви пред Христов, от когото мнозина трепереха. Павлов изтръпна.

– Щом трябва да се явя незабавно, не е да си поприказваме само и да ме черпи едно кафе.

Когато Павлов отиде, Христов го покани вежливо да влезе, дори му отвори вратата.

– Как можахте да позволите, господин Павлов, да се дадат на болницата кислородни бутилки, на които вентилите изпускат?

Мъмренето бе кратко, но не бе приятно.

Последва заповед:

– Веднага да се реши проблема и ми докладвайте.

Павлов излезе от кабинета олюлявайки се. Той обичаше работата си и стриктно спазваше всичко. До сега. цели 20 години, подобно нещо не му се бе случвало. Бе направил пропуск.

По лицето му бе избила студена пот, а издайническото изчервяване, красноречиво говореше за вътрешното му състояние.

След каро се окопити, отиде да провери какво е станало. Успя за кратко време да реши проблема и се върна да докладва.

Христов го посрещна с въпроса:

– Какво направихте?

Павлов накратко обясни:

– От екипът на Горанов, не изпробвали бутилките, тъй като им казали, че са нови и току що напълнени. Това им се сторило достатъчно и без много да му мислят ги изпратили в болницата …..Говорих с тях и изпратихме нови. Хората бяха потресени от случилото се и заявиха, че в бъдеще няма да пуснат нито една бутилка без проверка, независимо каква е.

– Добре, – каза Христов.

Гледайки през прозореца добави:

– Има неща, с които не бива да се правят компромиси.

Той се обърна към Павлов и продължи:

– С нещата за болницата нямаме право да грешим.

Павлов се стъписа от последната изречена дума „грешим“.

„Този, който толкова строго ме смъмри, – каза си Павлов, – е съпричастен към моята работа, задължения и отговорност. Трябва да преразгледам моята и на целия екип работа“.

И вместо подтиснатост, Павлов се почувства амбициран.

Христов не беше пословично принципен и настойчив, както му се носеше славата, а по-скоро бе строг и справедлив. Не претоварваше никого с отговорности, но и не подминаваше грешките.

Обичам да се радвам. Радостта е изблик на добро настроение и заради нея сатана се пази да не се докосне до нас. В това си състояние струните на душата стават прекалено нажежени и наситени от небесното електричество за пръстите на дявола и той бяга.

Старая се да избягвам духа на униние, както и сатана, но това не винаги ми се отдава. Такова обезсърчение ме среща на пътя по време на служението ми. Гледа ме право в очите и моята бедна душа бледнее от страх.

Тъжното настроение изкривява всичко. То лишава от очарование всичко наоколо. Тъмнина обгръща цялото бъдеще. А това лишава душата от всички стремежи, връзва всичката сила и произвежда умствена парализа.

Доброто настроение превръща всяко служение на Бога в наслаждение. Когато се носим на крилете на радостта, то бързо напредваме по пътя на задълженията си.

Веднъж един човек вървял през гората и чул звук от брадва. Той тръгнал по посока на звука и скоро видял един дървар.

Мъжът приближил и забелязал, че брадвата на дърваря е съвсем тъпа и работата му вървяла съвсем бавно.

– Уважаеми, дърварю, погледнете брадвата си, – казал  мъжът, – тя съвсем  се е затъпила. По-добре спрете и я наточете.

– Нямам време да я точа, трябва да сека, – нервно отговорил дърварят. – Виж, колко още дървета ме чакат.

И дърварят продължил своето изтощително занимание.

Познато нали?

Когато станах майка приех множество задължения, искайки да бъда идеална майка, съпруга, стопанка, …. А вечерно време едва се влачех и се свличах на леглото изтощена. Чувствах се като хамстер на постоянно въртящо се колело или като непрекъснато пришпорван кон.

Ако това състояние ви е познато, време е да направите пауза и „да заточите брадвата“.

До 22 септември 1908 г. България е била свободна, но васална държава. Българският княз е бил васал на султана.
След конференцията в Букурещ, на 19 февруари 1886 г. (същата датата, на която се подписа Санстефанския договор през 1878 г.), от българска страна се е подписал Иван Евстратиев Гешов, но мирният договор влиза в сила едва когато го е преподписал пратеник на султан.

България е била самостоятелна, но юридически зависима държава. Титлата на българския владетел е била княз на България и главен управител на Източна Румелия.

В Южна България така наречените Източни железници формално са били собственост на Османската империя, но фактически са ги владеели Австрия-германски банки.

Освен това западните велики сили имали привилегировано положение на българска територия. Например, ако техен поданик извършел убийство на българин, той не може да бъде съден от съд е България.

Великите сили също така определят митническия режим. Следователно е имало икономически и политически предпоставки да се търси обявяване на независимост.

България веднъж била нарушила Берлинския договор с обявяване на Съединението през 1885 г. и правителството на Малинов решило да изчака удобен момент. И той настъпил, когато Австроунгария нарушила Берлинския конгрес като анексирала Босна и Херцеговина.

България като държава загубила от младотурската революция. Защото тя сложила край на реформите в Македония. Младотурското правителство на Кемал паша обявило: „По конституция всички сме османлии, всички сме равни, няма националности, няма религии… Имаме равни права и задължения“.

Въпреки всичко свобода била обявява, българските чети слезли в градовете. Българското правителство вече нямало това влияние в Македония, което е имало преди.

Гешов предложил да се обяви независимостта на 19 юли 1908 г. Правителството не приело, защото се страхувало от възможни международни усложнения.

Оказало се, че обявяването на независимостта било много по-лесно от нейното признаване. То станало чак на 6 април 1909 г. с подписване на протокол в Истанбул.