Горанов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.

Малък астероид  на 2 март премина вътре в орбитата на геостационарните сателити на разстояние от 14 до 500 км от Земята, над западната част на Тихия океан.

Астероид 2017 EA с диаметър 3 м е забелязан от астрономите от проекта на Каталинския небесен обзор, чиято основна задача е била да идентифицират астероиди в близост до Земята.

Той привлече вниманието за цели шест часа преди преминаването до най-близката точка на Земята.

Астероидът се е приближил към земята на разстояние 1/20 от разстоянието на Земята до Луната.

Според изчисленията на астрономите, следващия път, астероидът ще се приближи до Земята чак след сто години.

EA 2017 е третият астероид, който профуча покрай Земята през 2017 г. Първият бе през 2017 AG3 с размерите на челябинския метеорит, а вторият – 2017 BX с размер на автобус.

Тази черна красавица са нарича Кал-Ел и тя обожава своя стопанин – Едуардо Серио.

Той е известен мексикански бизнесмен и меценат, основател на благотворителния фонд „Черният ягуар и белия тигър“, който се се грижи за големите котки.

Серио и екипът му са построили голям резерват в Мексико. Неговата задача е да увеличи популацията на лъвовете до 200 хиляди окончателно до 2030 г.

Това е прекрасна идея. Трябва да сме благодарни на Едуардо и такива като него, за титаничният им труд в тази нелека работа.

Фактът, че той ѝ е брат, почти не се споменава, но обратното – много често.

Как се наричат този брат и тази сестра?

Тази задача затрудни ли ви?

Ще ви подскажа малко. Двамата са свързани с една популярна фраза свързана с писателят Антон Чехов. Ако нищо не сте знаели за Чехов до сега, може да се поразровите и да прочетете.

Ако ли не….

Отговор: тсоктарк и тналат. Отнася се до изразът: „тсоктарк е артсес тналат“.