Американски учени са установили, че Интернет, таблетите и смартфоните са не само удобство и допълнителен метод за комуникация, но и причина за повечето психични разстройства и тежки заболявания.

Най-честите заболявания, които потвърждава официалната медицина са кибер болести, Facebook – депресия, Интернет пристрастяване, зависимост от онлайн игри, „ефекта на Google“, номофобия, киберхондрия и синдром на фантомно повикване.
Независимо от факта, че терминът кибер заболявания се появи през 90-те години, причината за новото развитие на заболяването лекарите приписват на Интернет и 3D-приставките.
Учените смятат, че 3D изображения на компютъра не се сменят достатъчно бързо  и поради това по отношение на движението на очите, възниква сензорен конфликт между изображения и чувство за равновесие.  Известно е, че 3D изображенията предизвикват триизмерен ефект под формата на неясен образ, който виждаме, когато гледаме такова изображение без очила.
Ако човек носи специални очила, изображението се наслагва и всяко око получава част от картината. През това време в кората на главния мозък 3D изображенията постъпват в зрителния анализатор, там се подреждат и човек вижда едномерно изображение.
Проблемът е, че всяко око получава изображение от различни ъгли, а човешкия мозък по различен начин възприема този обем.
За да се избегне кибер заболяване, лекарите препоръчват да не се претоварва мозъка с 3D картини по-често от три пъти седмично, отделяйки за това не повече от три часа на ден.

Първата ваксина в света срещу тютюнепушенето, която се разработва от руски учени може да се появи в аптеките през следващите пет години.
Учените отбелязват, че “ настоящите методи на лечение на зависимостта от тютюна са неефективни“ и новата ваксина ще осигури пробив в тази област. В резултат на нейното действие тялото ще произвежда антитела, които ще блокират никотин, преди да достигне до мозъка.
Учените работят над създаването на молекулярен „нано контейнер“, който ще доставя компонентите на ваксината в клетките, които отговарят за ответната реакция в имунната система..
Антитела се свързват с никотина в кръвта. Образуващият се комплекс е твърде голям, за да премине през така наречената кръвно-мозъчната бариера предпазваща мозъка от вредни вещества и инфекции. В резултат на това никотина не попада в „центъра на удоволствието“ в мозъка и пушенето не предизвиква чувство на еуфория и удовлетворение. Веригата на патологична зависимост от тютюна е разрушена.
Специалисти работят и по създаване на ваксина срещу меланоми, диабет тип 1, хепатит B и други заболявания.

Християнството не е само обичаи и традиции. То ни дава и по-ясна представа за нещата около нас. Много е важно, християнството да се възприема от хората, особено от политиците, не като нещо архаично, а като основа върху, която да изграждаме живота и дейността си.
Една от опасностите на съвременната цивилизация е възприемането на християнските ценности като нещо, което е имало място само в миналото.
Религиозната мотивация се задушава от новите „ценности“ на века, които не са свързани с християнските традиции.
Прогласява се една фалшива „свобода“ на личността. Разбирането за добро и зло е размито. Така обществото по-лесно се манипулира чрез информацията по медиите и финансовата зависимост.
Връзката с църквата и християнството се реализира на дело, като се защитават нравствените ценности в обществото.

Изследователите са идентифицирали невротрансмитер, който омекотява горчивината на поражението и потискат желанието за победа.

От прибързани действия на масата, може да помогне инжектирането на норадреналин.

Когато става дума за пристрастяване към алкохол, тютюнопушене, или към някое наркотично вещество, механизма за формирането на такава зависимост е повече или по-малко ясен.

У нас се съдържа специфично вещество, което влияе на биохимията на нервните клетки и те започват да работят по различен начин. Съответно ние знаем и как да лекуваме това състояние. Необходимо е само да се потисне взаимодействието на наркотично вещество с клетъчните рецептори.

Но какво да кажем за психологическата зависимост при пристрастяване към видео игрите? Тук би трябвало да заработи молекула, която да се намеси в работата на нашия мозък.

Но какво трябва да се даде, за да се избавим от психологическа зависимост?

Изследователите от Киото, твърдят, че могат да решат проблема относно пристрастяване спрямо хазарта. Решаващи тук са норепинефрин и молекули – носители на този невротрансмитер.

Учените предложили на 19 доброволци да изиграят каква да е хазартна игра. Състоянието на мозъка им се оценявало с помощта на позитронна емисионна томография. У някои играчи са забелязало намаляването на молекулите, пренасящи норадреналина. Това водело до натрупването му в мозъка. Според учените, така се смекчавал стреса от загубата. Човек не страдал при загубата на каква да е сума пари.

Ако съдържанието на норадреналин в мозъка намалее, доброволецът тежко преживявал загубата на пари и се стремял да отиграе. Учените са заключили, че не винаги желанието да се продължи играта, въпреки загубата, се взема със „свободна воля“. Понякога това е специфика на „химията“ въздействаща върху мозъка.

Ако норадреналин изчезне от мозъка, ние ще страдаме от загубата и на най-малкото количество пари, и ще се опитваме отново и отново да си я върнем обратно. Ако ни провърви и молекулите пренасящи норепинефрина не са много активни, от нас няма да излезе добър комарджия.

Дали е възможно да се излекува тази жажда за хазарт чрез инжектиране на норепинефрин или блокирането на техния транспорт? Ако резултатите се потвърдят, малко вероятно е, собствениците на казина да станат щастливи от това откритие.

Експерти от водещи университети са изучавали 80 от най-известните детективски романи на Агата Кристи и са открили, че писателката използва думи, които предизвикват химически реакции в мозъка на читателите.
Било е направено специално изследване, при което в компютър са били качени няколко романа от писателката, с цел да се анализират думите, фразите и изреченията, които е използвала.
Изследователите са достигнали до заключението, че употребяваните думи от Агата Кристи извикват приятни емоции, които карат читателя да купува нейните книги, което предизвиква зависимост.
Кристи е използвала литературни техники, към който прибягват професионалните хипнотизатори и психолози. Общите фрази, които въвежда авторката предизвикват отделянето на серотин и ендорфин, като своеобразни химически посланици, каращи мозъкът да предизвиква чувство на удоволствие.
Разбира се всичко това е работило в нейна полза. В Световните рекорди на Гинес Агата Кристи е призната за автор на най-много продали се книги на английски език, повече от 2 милиона екземпляра.
Изследванията показали, че най-любимите думи и фрази, които е използвала писателката, за да предизвика положителни емоции у читателя са: тя, да, момиче, вид, усмихва се и внезапно, на английски “she, yes, girl, kind, smiled” и “suddenly”.
Дали това е така, сами можете да проверите като четете произведенията й.