Момичето вундеркинд в много добре познато в родината си. То е започнало да свири на цигулка на три години, първата си соната за пияно е написало на шест. А първата си опера „Разтърсващи сънища“ на седем.

Алма дебютира като солист на премиерата на първия си концерт за цигулка и оркестър.

Журналистите често в сравнение момичето с Волфганг Амадеус Моцарт, който е написал първата си симфония на осем години.

Но Алма не е съгласна с това:

– Аз не съм малък Моцарт, а малката Алма. Ако бях като него, може би щеше да бъде малко скучно. Бих писала точно това, което Моцарт е писал до мен. Предпочитам да съм малката Алма.

Премиерата на операта ѝ ще се състои във Виена на 29 декември. Това е една нова версия на Пепеляшка. Тук Пепеляшка е композитор, а мащехата ѝ оперния режисьор. Принцът е поет, който намира любимата си не по пантофката, а по музиката, която тя е написала.

Алма казва:
– Вдъхновението идва изведнъж, когато си почивам или се разхождам, а понякога, дори, когато спя.

Тя няма търпение по-скоро да се състои премиерата на операта ѝ. Постоянно сънува как ще изглежда сцената.

Валентин Григоров живееше в малък град. Когато беше на седем години, на урок посветен на Деня на Земята, той чу за проблема свързан боклука и важността този боклук да бъде преработен.

Тогава той реши: „Ще се занимавам точно с това. Даже мога да принеса някаква полза и да помогна на много хора“.

И започна да събира боклук, като го сортираше.

Пластмасовите бутилки, които успя да събере за последните три години, можеха да заемат площ на 119 футболни игрища.

Валентин стана най-малкият предприемач и създаде собствена компания, която за последните пет години е събрала около 3,5 тона боклук.

Карайки велосипеда си, малкият предприемач започна да събира боклука по плажа, улиците и  парковете.

След това го отнасяше в дома си и го разпределяше.

– Майка ми и баща ми са ме учели да не правя боклук и ако направя такъв да и си го почистя, – сподели Валери с журналист от местния вестник. – Сега не правя нищо по-различно, дори това се превърна в мой собствен бизнес.

А ето как бе започнало цялото начинание.

Първоначално в двора на семейство Григорови бяха поставени няколко коша, в които боклука се разделяше. Приятели и съседи идваха и донасяха своя боклук. Всяка седмица идваше камион и отнася разпределения боклука. За всяка партида Валери изкарваше от 200 до 400 лева.

След три години с Валери започна да работи цяла бригада от желаещи. Момчетата участващи в групата събираха в прикрепени кошници на колелетата си боклуците от района.

От получените пари 25 % Валери внасяше в няколко дома за изоставени деца.

– Не е лесно да не правиш нищо, – смееше се Валери, – но е чудесно, когато успееш да направиш нещо.

Той винаги казваше на своите клиенти:

– Кокошката кълве зрънце по зрънце. Една бутилка, това е добро начало.

Валери е щастлив и доволен от работата си. Той се усмихва и казва:

– На мен ми е провървяло в детството, но искам да помогна на тези, които не са имали моите възможности за развитие…

Тони работи като шофьор на автобус в града. Точно при него се качи мъж с момче на три години. Детето крещеше и плачеше, като се опитваше да се отстрани от мъжът. На Тони това му изглеждаше много подозрително.

Шофьорът се вгледа внимателно в лицето на момчето.

„Това не е ли детето, което показват и търсят от полицията, – помисли си Тони. – Скоро това момче е било откраднато от библиотеката“.

Тони спря автобуса и попита пътниците:

– Някой от вас да е виждал една изгубена раница?

Това за загубената раница сам го измисли. Тони обходи автобуса. Спря пред плачещото момченце и го огледа внимателно.

„Точно така, – помисли си Тони, – детето е в сини панталонки и червени джапанки“.

Докато се връщаше обратно в него вече нямаше никакво съмнение. Тони изпрати бързо съобщение по телефона си до полицията.

Когато автобусът спря на следващата спирка, полицаите чакаха престъпника с белезници.

Благодарение на навременната намесата на шофьорът, се избегна лошото, което можеше да се случи на това момченце. За радост на всички детето бе върнато на родителите му.

Един журналист взе интервю от Тони. На шофьорът бе зададен следния въпрос:

– Защо постъпихте така? Не беше ли много рисковано, особено за вас?

– На мястото на това момченце можеше да бъде и моя син, – отговори Тони. – Направих това, което би направил всеки баща.

До сега не се знае точно, кой е измислил пластелина.

В Германия за изобретател се смята Франц Колба, а в Британия Уилям Харбут. Двамата са получили патенти в края на 19 век.

През 2009 г. британският журналист Джеймс Мей е направен от пластелин цветна градина. Били образувани на само цветни лехи, но и редове с плодове .

Даже има дере и някои приспособления за пикник.