Добротата винаги почва с очите – начинът, по който гледаме света и до колко виждаме нуждите на другите хора.

Добрият самарянин видя състоянието на мъжа и сърцето му се изпълни със съжаление. Обърнете внимание, казва се, че той видя. Това е отправната точка.

Ако искаш да станеш добър, трябва да промениш начина, по който гледаш на света. Трябва да станеш по-чувствителен за нуждите на другите около теб.

Бързането е смърт за добротата. Когато се учиш да бъдеш добър човек, нещата се забавят. Ако нещо ви разсейва, ви е нужно време, за да бъдете мил.

Ако ви се налага да обиколите една страна, може да го направите със самолет, но така няма почти нищо да видите от нея. Вземете влак или кола, така ще имате възможност да забележите повече неща. Но ако желаете да откриете, колкото се може повече в едно пътешествие, тогава ходете пеша.

По-бавно се придвижваш, повече неща виждаш.

„Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго“.

Първата стъпка към доброта е да помолим Бог да ни даде духовен радар да бъде нащрек за хората около нас, които имат емоционални, духовни и физически нужди.

Може би сте се родили с този дар и автоматично усещате нуждите на хората около вас. Това не означава, е сте по-духовен от другите. Вие сте просто жичката, чрез която Бог проявява своята милост.

Човекът, който сади егоизъм, без да обръща внимание на нуждите на други – пренебрегват Бога и реколтата му са плевели.

Не винаги е лесно да се видят нуждите на други хора, особено когато имаме свои грижи и не сме достатъчно чувствителни към околните, но това не бива да ни обезсърчава. Просто трябва да се освободим от всичко, което ни пречи, за да виждаме по-ясно нещата.

Възможно ли е това? Съобщението, че на пазара ще бъдат пуснати светодиодни лампи с мощност 10 Вт и срок на годност 100 хиляди часа ме изненада.
Не че се съмнявам във възможностите на учените и хората работещи в тази насока, а поради това как ще пасне това на съвременната икономика и бизнес. За които основно е да карат хората да хвърлят и да купуват.
Идеята за икономия на енергия и ресурси, не е нова, но не се реализира на практика.
Още в началото, когато са се  създали първите крушки, много учени и инженери са работили над това, каква да бъде форма на жичката и от какви материали трябва да се изработи, така че тези осветителни тела да работят по-дълго. Мислите ли, че тогава не е имало успех в тази насока? А какво ще кажете за крушката, която свети вече 100 години и още не е изгоряла? Това не е мит, а реалност.
Причината да се крият тези достижения е желанието на групи от хора да увеличат производството и да натрупат печалби. Но всичко това рефлектира върху нас. Некачествената продукция, създадена да се употребява за по-кратък период от време, за да се замести от нова такава, се изхвърля… Боклука се натрупва, той затрупва планетата ни, а тя се превръща в гробище за самите нас.

В град Ливърмор, Калифорния, САЩ, местните жители отбелязаха 110-та годишнина на крушката с нажежаема жичка, която работи и до днес. Странната лампа виси в градското отделение за пожарна охрана и радва многочислени туристи и учени от цялата страна.
Самата лампа е закачена през 1901г. Тя била подарена от някакъв бизнесмен и се е изключвала само няколко пъти през тези 110 години.
Самата лампа  е вписана в рекордите на Гинес, като най-стария работещ електрически източник на светлината в света.