Ще се изненадате, но най-горещото място не е в Сахара.
В Долината на смъртта, Калифорния, е фиксирана рекордната температура от 56.7 градуса по Целзий. Тази температура е била отбелязана в ранчото Фернес- Крик през 1913 г.
Този пустинен район се намира в пустинята Мохаве в Калифорния, който е известен със своят топъл и сух климат.
Фернес- Крик в целият период на своето съществуване е подлаган редовно на екстремни температури.
Това се дължи на факта, че долината е почти изцяло лишена от растителност и е заобиколена от планини, която позволява на слънчевата топлина лесно да проникне и да се натрупват тук, отразявайки се от планините.
Но такива високи температури не пречат на местните жители, 500 от които все още живеят в тази негостоприемна част на света.

В Саратов, местните жители са били свидетели на необичайно явление – оранжев сняг. В областния център по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, са обяснили случилото се с преминаващ над региона циклон от Западна Сахара.
Въздушната маса  е дошла от Северна Африка през Средиземно море и Черно море. Прашната въздушната маса от Сахара е получена от пясъка и водата, и сега се лее в европейската част на Русия и над Кримския полуостров. А такъв необичаен цвят на снега дава обикновеният пясък
Според метеоролозите, оранжев сняг не е опасен за човека и животните.
„Няма от какво да се страхуваме. Не са падали камъни „- каза Болтухин, ръководителят на регионалната метеорологична служба.

Зоолози от дружество за опазване на природата, за първи път са успели да заснемат сахарския гепарда, една от най-редките диви котки в Африка.
Сахарският гепард е едно от най-редките и малко известни животните в Африка. Изследвайки го, учените често се е налагало да разчитат на разкази на местните жители, както и на техните догадки. Всяка снимка на това създание има голяма стойност.
В изследвания район са били поставени около 40 камери. Те са били качени по дърветата и давали възможност да се запише това, което се случва на площ от няколко хиляди квадратни километра. Основната трудност е, че в целият свят са останали около 250 сахарски гепарди.
Оказало се, че тези котки са още по-редки, отколкото се смяташе досега. На хиляда кв. км от пустинята има по-малко от един индивид. Сахарските гепарди са активни главно през нощта и „патрулират“ обширни райони, което ги прави трудни за откриване.
Основната храна на сахарския гепард са газели, антилопи мендес и берберски овце. Както и при другите гепарди, тези диви котки при атакуване на плячката си правят скок около 400 м. Независимо от активният им начин на живот, те пият много малко вода. Учените не са разбрали напълно как животните го правят.
Изследователите се надяват, че на юг от Сахара гепардите няма да измрат, подобно на много други алжирски пустинни животни. Представителите на този вид диви котки са застрашени от изменението на климата и човешката дейност.

За това съществуват много теории. Ето и една от тях.
Територия на Северна Африка на запад от Египет, древните гърци и римляните наричали Либия дълго време, тъй като там са живели племена, които римляните наричали „Livs“. Всичко, което се е намирало на юг от Либия, означавали като Етиопия.
През 146 г. пр.н.е. Рим побеждава Картаген. На окупираната територия от война, която сега е Тунис, е основана колония. На тази колония е дадено името „Африка“, тъй като по тези места са живеели местните войнствени племена афарики.
Според друга теория, жителите на Картаген, наричали хората, които не живеят в градовете „афри“, която идва от финикийски афар – прах.
След като римляните победили Картаген, използвали думата „афри“ за името на колонията. Африка постепенно става известна като земята от останалата част на континента.
Съществува и друга версия. Според нея името „Африка“ са измислили арабите. Арабските географи отдавна са знаели, че Азия и Африка са разделени от Червеното море. Арабската дума „фарака“ се превежда като „разделям“ или „отделям едно от друго“.
От думата „фарака“ арабите образували думата ‘Ифрикия“, именно така те наричали четвъртия континент. Древното име може да се преведе като „разделен“.
За това е писал арабският учен от 16 век Махмуд ал Вазан. По-късно Ифрика се превърнала в Африка, което било свързано с особеностите на чужди имена в различни езици.

Папируса е бил част от погребалния обряд. Анализи показват, че текста може да е бил написан до 90 г. на първия век след Христа.
Експертите обясняват, че освен златни маски, жителите на Египет правели маски и от папирус напоен с лепило и изрисуван с боя.
За да могат изследователите да анализират документа ще използват метода на радиовъглероден анализ. Те могат да отнемат лепилото без да повредят текста.
Ако предположенията на изследователите са верни, то този папирус ще стане уникален образец на писмо от първи век, в който има цитати от Библията.
Досега има само няколко такива документа, който са създадени не по-рано между 100 и 200 година преди новата ера.