Именно така е направила младата учителка по изкуствата Катрин Ан Уотсън от филма „Усмивката на Мона Лиза“.

Тя започва да работи в консервативен Американски колеж за момичета, в който на младите дами се дава блестящо образование, което няма никакво приложение в бъдещият им живот.

След завършване на колежа, нито една девойка няма намерение да продължи образованието си.

Всяко момиче е уверено, че го чакат „Kinder. Kinder, Küche, Kirche“ – дете, кухня, църква и нищо друго.

Катрин Уотсън има друго мнение за това. Именно тя запалва у момичетата амбиции и стремеж за нещо повече.

Мис Уотсън е уверена, че да бъдеш домакиня това не е лошо, но момичетата могат много повече.

Пасторът покани хората:

– Които искат да приемат Исус Христос за свой Господ да излязат отпред.

Излязоха трима души. Сред тях бе едно много младо момиче.

– Готови ли сте да предадете живота си на Бога? – попита пастирът.

Момичето заекна, бавно започна да отстъпва от амвона и зашепна:

– Нееееееееее, аз все още искам да живея!

Събраха се на общо събрание, за да се обобщи едногодишния опит в животновъдството на стопанството. Всичко вървеше по план. Изказаха се доста хора за постигнатите резултати и какво още може да се желае в бъдещата работа на стопанството.

Дадоха думата и на Иван Крайчев. След първите му реплики, залата избухна в смях.

Този човек цял живот бе овчар. Той имаше големи успехи в добива на повече мляко и вълна от овцете, но говореше грубо и цветисто. Всичките му изречения завършваха с псувня или някой груб израз.

Смехът и вълнението в залата се усилваха. Водещият се чувстваше като в небрано лозе. Опита се да ограничи изказването на Иван, но главният дошъл от големия град се смееше наравно със всичка и каза:

– Нека да изслушаме човека! Той така си говори със овцете всеки ден. Те го разбират и му дават мляко, вълна и агънца, а ние тук с нашия изискан говор, нищо не произвеждаме, нито даваме нещо на обществото.

– Но той прекалява със цветистите си изрази, – реши да е оправдае водещият.

Горкият дори псувните нарече меко цветисти изрази.

– Нека изслушаме този мъж, – продължи главният, – белким се научим на нещо и ние. Най-вече как живеят, работят и говорят овчарите  …

Самочувствието на Иван се повиши и след още няколко изречения приключи:

– Така получавам високи добиви от моите овце….. – поредната му псувня бе заглушена от бурни смях в залата, – а и кучето добре варди стадото …. – нестихващ смях изпрати Иван на мястото му.

 Когато направихте Исус Христос Господ на своя живот, то веднага сте получили привилегията, да влизате по всяко време в тронната зала на Бога. Помислете добре за това.

Вие трябва смело да пристъпите към Бога, „за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“.

Библията много точно говори за това, но много хора се държат така, все едно не вярват в това. Те не влизат в тронната зала смело, а стоят пред нея и викат с надежда, че Бог ще ги чуе.

Дълго и аз правех така. Молех се и умолявах, бомбардирайки небесните порти.

Веднъж дочух глас:

– Какво правиш?

– Бомбардирам небесата с молитвите си.

– Не си ли се замисляла колко голям е Моя град? И когато стоиш пред портите ти си много далече от тронната Ми зала. Осен това вратата не е заключена просто влез и ела.

След това осъзнах в какво глупаво подражание съм изказвала чути молитви и си спомних, че Словото казва: „Ела с дръзновение към престола“. И от тогава вече смело пристъпвам.

Имате ли нужда да получите нещо от Бога днес? Не си губете времето напразно, застанали пред портите на небето. Заради Исус, имате право да отидете директно в тронната зала на Бога. Така че продължавайте. За вас винаги е отворена вратата.