Връщайки се в къщи жителката на Колорадо установила, че някой е влизал в дома ѝ.

Жената повикала полиция. Дошлият полицай първо проверил записа на камерата за видеонаблюдение.

Оказало се, че нападателят е мечок, който прониквайки в дома, разхвърля всичко и изял всичката храна от хладилника.

Освен това мечокът се оказал артистична натура. Видял пианото и изсвирил един печален акорд, замислено загледан през прозореца.

Въпреки, че грабителят се търси активно, не са го хванали още и той свободно се разхожда на свобода.

Дойде един човек с котка при ветеринара. Бе летен сезон, семействата обикновено прекарваха на вилата.

На котката бе поставена диагноза трихофития. Ветеринарът обясни на собственика всичко и назначи лечение на животното.

– Да-а-а, – каза собственика на котката, – не знам какво да правя. В къщи са жена ми и двете ни малки деца, могат да се заразят. Добре, ще измисля нещо.

След месец котката е при ветеринара за преглед. Всичко е чисто.

Ветеринарът пита:

– А домашните ви не се ли заразиха?

– Не, – каза мъжът. – Наех на котката отделна квартира за един месец. Тя се намираше между дома и работата ми. Два пъти на ден отивах до работа си и съответно хранех и обработвах животното. След това се прибирах в къщи …

Този господин  по мъжки беше решил  проблема.

Една вечер, когато една жена се връщала от богослужение, забелязала, че след нея върви лъв.

И тя си помислила:

“ Ето рикаещ лъв ме атакува в телесен образ….“

Звъннала на пастора си да я подкрепи в молитва.

А пасторът бързо ѝ казал:

– По-бързо бягайте от там! Скоро по телевизора съобщиха, че лъв е избягал от зоологическата градина.

Иван Петров бе добър съпруг и се стараеше не само на работното си място, но и в дома си и все пак нещо куцаше в семейството му.

Винаги се прибираше след работа в дома си, но….. Жена му Христина имаше нужда не само от неговото присъствие. Тя желаеше да има сто процента от вниманието му.

Вероятно Иван не осъзнаваше това, защото след като се прибереше, веднага сядаше  пред компютъра. А жена му се опитваше да му разкаже по какъв начин е минал трудния ѝ ден.

Тя усещаше, че той не я слуша и само клатеше глава, като от време на време казваше:

– Да, да….

Но Иван отстоеше от нея на хиляди километри.

С течение на времето у Христина се насъбра толкова раздразнение и болка, че накрая те избухна:

– Чувствам се пренебрегната. Кого предпочиташ повече компютъра или мен?

Иван се опита да предотврати надигащия се скандал, като каза по-меко:

– Аз те обичам и с нищо друго не бих те заменил.

Но в крайна сметка Христина се почувства безпомощна. Тя започна да се отдръпва, а в замяна на това стана още по-неприветлива и свадлива.

Иван не може да разбере причината за нейното поведение и ѝ казва:

– В последно време си станала толкова мрачна, я се усмихни малко.

Но това не помагаше, а Христина се цупеше още повече.

Така измина доста време. Двамата започнаха да се отчуждават и да живеят като съквартиранти.

А колко по-добре би станало, ако след оплакването на Христина Иван бе казал:

– Вероятно е болезнено и неприятно да се чувстваш по този начин. Нека да поговорим повече за това.

Ако Иван можеше да приеме чувствата и мнението на съпругата си, може би общуването във семейството щеше да се подобри.

Наталия няколко години посещаваше един старчески дом и помагаше на баба Маргарита или Марга, както я наричаха всички в дома. Девойката се стараеше да облекчи последните дни на старицата и да ги направи по-спокойни.

При общението си с баба Марга ценностите на Наталия се промениха. Това, което в живота ѝ изглеждаше много важно, мина на втори и трето място.

Веднъж баба Марга сподели с Наталия за какво най-много съжалява в живота си:

– Не знам нито една молитва. Сега се моля, колкото ми стигат силите. Дори понякога казвам само: „Господи, помилуй“, а изпитвам такава голяма радост от това.

Възрастната жена въздъхна дълбоко, но продължи уверено:

– Цял живот съм се страхувала от вярващи хора. Боях се, че те тайно ще споделят вярата си с моите деца и ще им разкажат, че има Бог. Децата съм си кръстила по традиция, но за Бог с тях никога не съм говорила.

Очите на баба Марга се напълниха със сълзи:

– А сега разбирам, че вярващите са имали живот, те имаха нещо важно, което искаха да споделят с мен, но тогава го пропуснах да мине така покрай мен ….