Повечето от нас прекарват целия си живот като се опитват да бъдат приети. Това очакваме от нашите родители, колеги, партньори в живота, хората, които уважаваме и дори такива, които ни завиждат.

В желанието си да бъдем приети, правим всякакви неща. Това може да повлияе на вида на дрехите, които носим, модела на колата, която карам, архитектурата на къща, която си купуваме, дори това може да повлияе на кариерата, която си избираме.

Ще се съгласите ли, че хората правят най-лудите неща, за да бъдат приети? Като дете, което иска толкова силно да бъде с връстниците, приятели или познати си, е готово да каже: „Смея да направи това“ и прави нещо глупаво. То го прави, защото голямо е желанието му е да бъде прието и тогава то отхвърля мерките за лична безопасност в живота си.

Да бъдеш избран, влияе на нашето самочувствие. В Библията се казва : „вие сте избран народ“. Това би трябвало да повиши самочувствието ни! Христос ви прие не, защото сте се представили добре, нито защото сте спечелили, или получавате нещо, което заслужавате.

Бог просто казва: „Аз избрах вас.“

Може да сте приели Исус в живота си, но Христос приел ли ви е? Не е нужно да го спечелите; не е нужно да се доказвате пред Него.

Има 6 милиарда души в света. Ако двама души не ви харесват, какво значение има това? Като част от Божието семейство, вие сте били приети от Бога!

Добиването на увереност е по силите на всеки, тя помага дори планини да преместим.

За да преследваме уверено желанието си ни са необходими три неща:

ясен конкретен план,

упорит постоянен труд,

невероятно желание.

Трудно е да се отдели от тези три условия най-важното, те работят заедно.

Така постъпват всички, хора, които се стремят да постигнат желанията си.

Първо си поставят основна цел, която след това се разделя на малки стъпки и постепенно се преодоляват възникналите трудности.

Милена бе приготвила вече вечерята и викаше синовете си:

– Дани, Мишо, хайде, вечерята е готова!

Дани изтича веднага от стаята си и с нетърпение се настани на масата, гладен като вълк, готов да погълне всичко, което му предложеха.

Мишо едва едва се влачеше, като носеше със себе си любимия си багер. Седна на масата, но продължи да си играе с играчката си.

– Махни от тук този багер, – скара се майка му.

Мишо сложи до себе си играчката, но не посегна към лъжицата.

– Какво, пак ли не си гладен? – попита майката по-малкия си син.

– Мишо изяде цяла опаковка бонбони, Захари му я донесе, – каза Дани.

– Май и аз като Мишо се нуждая от повече дисциплина, – каза бащата. – Често се отвличам по телевизията и различни забавления. Така съвсем загубвам желанието да бъда в присъствието на Бога.

– Нима да се забавляваш е лошо? – попита Дани.

– Забавленията не са лоши, но те за кратко време ме изпълват с радост и задоволство, – каза бащата. –  Когато изпитвам жажда и глад за Бога, Господ ми подарява не само един миг на щастие, а много повече.

Мишо блъсна играчката си на земята, хвана лъжицата и започна да гребе от супата.

Родителите и брат му го изгледаха с изненада, а той просто каза:

– Нямам желание да се занимавам с безполезни неща, Бог ми дава всичко, от което се нуждая и то изобилно.

Причините желанието на Индия да има ядрено оръжие са две.

1. Потенциална заплаха от старана на ядрен Китай, страна, която се стреми да стане регионален лидер.

2. Конфронтацията между Пакистан и Индия, които имат обща граница.

Първото успешно изпитание на ядрено оръжие на индийците е станало през 1974 г.

Операцията получила кодовото име „Усмихващия се Буда“.

В един град много години наред хората нямаха желание да търсят Бога. Местната църква бе почти празна по време на богослуженията. Младите хора изобщо не искаха да търсят Бога. За тях Той бе станал нещо незначително и ненужно.

Безразличие и апатия се бе наслоила във всички сфери на духовния живот.

В покрайнините на града живееше един стар ковач. Той заекваше. Хората не можеха да го слушат, без да изпитват вътрешна болка.

Веднъж в края на седмицата, когато ковачът работеше в работилницата си, неговото сърце и душа се изпълнили с тревога.

– Църквата ни се изпразни, – въздъхна ковача. – Хиляди непокаяли се хора загиват в греховете си.

Безпокойството му стана толкова силно, че той остави работата си, затвори вратата на работилницата и остатъка от деня прекара в молитва.

Ковачът получи отговор на молитвата си. След това отиде в неделя при пастора и го помоли:

– Моля ви свикайте „съвещателно събрание“. Имаме нужда да обсъдим и разискваме за състоянието на душите си. Пасторе, людете погиват!

След като пастирът помисли малко, се съгласи, но каза:

– Съмнявам се, че хората ще откликнат на тази покана.

Събранието бе назначено вечерта в голям частен дом.

Когато настъпи вечерта, хората започнаха да идват. Те бяха толкова много, че не можеха да се съберат в помещението. Първоначално всички влизаха мълчаливо, но дойде човек с насълзени очи и поиска от присъстващите:

– Мола ви, помолете се за мен.

Изведнъж бентът се отприщи и много други го последваха.

Макар и от различни краища на града хората изведнъж почнаха да осъзнават своята греховност.

Интересно бе тяхното свидетелство

– Това чувство за грях, ме обхвана в края на работната седмица, – сподели младо още голобрадо момче.

Другите също потвърдиха, че са били изобличени за греховете си по това време.

Какво толкова се бе случило тогава, че предизвика такава голяма вълна на покаяние?

По това време един възрастен ковач бе паднал на колене и се молеше усърдно за погиващите в този град.

Този ковач бе поличил отговор на молитвата си.

След това в града последва голямо съживление.