Книгата , която е написана от кралица Виктория, когато тя е била на 10-годишна възраст – 1829 г., ще бъде издадена в Обединеното кралство.
Пълното заглавие на изданието е „Приключенията на Алиса Лейзелс написани от Александрина Виктория на възраст десет години в три четвърти“. В нея се разказва историята на 12-годишно момиче, който  баща му, след брака си, изпратил в училище-интернат.
В предговора към книгата е цитиран Жаклин Уилсън, известния писател: „Ако Виктория не е трябвало да бъде кралица, тя щеше да се превърне в изключителен писател.“ Джак Колис Харви, издателят, добавя, че в литературния свят, кралица Виктория е известна със своите дневници, които е водила още в тийнейджърска възраст. Дневниците били публикувани и са станали бестселъри в Обединеното кралство.
Кралица Виктория е пребивавала на английския трон в периода 1837-1901 г., повече от всеки друг британска монарх. Викторианската епоха е период на политически, културен, стопански, военен и научен разцвета на Великобритания и Британската империя като цяло.

Знакът на долара $ е много по-стар от американската валута.
Той се е появил в бизнес кореспонденция през 1770 г. и се е използвал за песо – валутата, произведена в Испания за нейните колонии, а също така е била разпространена на територията на бъдещите Съединените щати.
Проучването на документи през тази епоха показало, че този знак се е получил от сливането на буквите P и S в абривиатурата Ps, употребяваща се за песо в множествено число.
Първоначално буквите се наслагвали една върху друга, а след това от P останала само вертикалната линия.
До днес $ е официален символ на мексиканското и всяко друго латиноамериканско песо.

Според експертите, 2200 годишният арбалет намерен сред теракотовите войни в гроба на първия китайски император Цин Ши Хуанг не е по лош от съвремените модерни пушки.
Арбалетът, който е намерен непокътнат, може да изпрати стрела на разстояние 2600 фута.

Древното оръжие е погребано близо до един от теракотовите войни. По-рано археолозите са намирали само части от това древно оръжие.
Китайския арбалет е дълък почти пет фута и широк около 50 инча.
Според експерти, тези размери го правят един от най-мощните лъкове в неговата епоха.

Водолази са открили най-голямото съкровище от златни монети, близо до средиземноморското крайбрежие на Израел.
Находката съдържа около 2000 златни монети, с общо тегло 9 килограма и предполагаема възраст около 1000 години.
Най-голямото богатство от златни монети са открити в Израел на морското дъно в древното пристанище в Кесария.
Членове на клуб по гмуркане са открили древните монети, когато са се гмуркали край пристанище от римската епоха. Когато случайно попаднали на монетите, те веднага не осъзнали стойността на находката, но когато разбрали, че са от залто, веднага са съобщили на директорът на клуба по гмуркане за археологическото откритие.
Пристигналите експерти са преброили около 2000 монети от различни страни, по-голямата част са били от Близкия Изток и Северна Африка, отнасящи се към 909-1171 г.
Морският археолог Kobi Sharvit предполага, че потъналия кораб е пренасял данъци или е бил търговки.
В Израел са отказали да уточнят паричната стойност на монетите, като са заявили, че откритието „е толкова ценно, че е безценно“.

Рени би се радвала, ако можеше да се роди в друга епоха. Всичкия този водовъртеж около нея и дотягаше. Тя бе едва на 21 години, но живота я отекчаваше. Ако някой я попиташе:

– Рени, какво очакваш от живота?

Тя щеше да отговори:

– Нищо, просто да умра.

Рени е очарователно момиче и тези думи съвсем не ѝ подхождаха. Вечер съзерцаваше черното небе и се питаше, защо би искала да умре, преди да види новата зора. Не че имаше склоност към самоубийство или че самото ѝ съществуване, ѝ причиняваше непоносима мъка, заради която да сложи край на живота си.

Нещата стояха много по-просто. Светът, в който ѝ се бе паднало да живее не я очароваше. Колкото и да се стараеше, не можеше да открие нещо, което да я зарадва в този свят, забавлява или заинтругува. Отекчаваше до смърт, нямаше стимул, не изпитваше никакви вълнения.

Лошото беше, че никой от околните не споделяше нейното разочарование, а това я изкарваше от равновесие. Това вътрешно напрежение я изолираше, правеше я мрачна и съркастична. Това ѝ състояния я превръщаше в лудетина, която съсипваше празници и събирания на приятели и роднини. Тази ѝ чудатост не ѝ носеше нищо добро. Рени имаше чувство, че не може да се държи по друг начин.

Приятелката ѝ Десислава я предупреждаваше:

– С това си поведение си печелиш слава на свадливо и неприятно същество. Как ще се омъжиш? Като те видят такава неприветлива, ще те обявят за непрестъпна крепост.

Рени не можеше да приеме светът такъв, какъвто е. Тя искаше да употребява мозъка си така, както го прави всеки мъж. Не проявяваше никакъв интерес  към младежите, които ѝ досаждаха. Гледаше на брака като узаконена проституция. и как няма да мисли така, като бе издигнала книгата „Защита на правата на жените“ на Мери Уолстънкрафт по-високо от Библията. Тя бе завладяна от феминиската фолософия на Уолстънкрафт, която се смяташе за една от основателките на тези идеи.
Харесваше ѝ мисълта, че на жената трябва да ѝ се върне изгубеното достойство. Тя не бива да бъде смятана за слугиня на мъжа си. Рени вярваше, че интелигентноста не се измерва с големината на черепа. Тя често се шегуваше, като казваше:

– Вярно е, че главите на мъжете са са по-големи, но не защото имат повече сиво вещество, а за да носят по-голяма шапка.

От друга страна Рени осъзнаваше, че ако няма закрилата и покровителството на един мъж трябва сама да се издържа. но в дивата надпревара, конкуренция и мъжко надмощие в този свят, тя разбираше, че за да се наложи ще трябват много сили, енергия и усилия, но все пак тя беше жена. Щеше ли да издържи на всичко това, без подкрепа?

Можеше да понесе един брак, но искаше истински да се влюби в някой мъж. Тя бе убедена, че трудно ще намери мъж от този свят, защото неговата представа за любовта щеше да бледнее пред рамантичния трепет, който очакваше тя.

Рени копнееше за една бурна страст, която да я разтърси, една неистова треска да изпепели душата ѝ. Ала тя мечтаеше за това за това без капка надежда.

Какво ѝ оставаше в такъв случай? Можеше ли да се примири без това, което според нея, придаваше смисъл на живота ѝ? Не, в никакъв случай!

Ако това младо момиче можеше да разбере, че всяка жена би се покорила на мъж, който истински я обича и уважава, може би щеше да се отърве от феминиските идеи, които разрушават йерархия и благословенията, дадени ни от нашия Творец и Създател.