Едно шест годишно момче много обичаше научните експерименти. То често правеше такива с родителите си и в детската градина.
Веднъж то дойде от неделното училище и с ентусиазъм радостно каза на майка си:
– Мамо, днес ни разказаха как Бог говорел на Моисей от къпинов храст и той не изгарял. В градината нямаме къпинови храсти. Нека да пробва на твоите рози, за да разберем как точно е станало!

Тези две неща са неразривно свързани помежду си. Не можем да говорим за едното, без да споменем и другото.
Ентусиазмът на днешното поколение с относително новите си форми на духовен опит не бива да ни подвеждат.
Бог ни изпрати Святия Си Дух не за да преживеем едно духовно пътуване като забавление.
Разбира се, когато сме притиснати, свежият вятър на Божия Дух ни дава нов поглед за важните неща, усещане за Божието присъствие, любов, утешение и радост.
Духът се даде на учениците на Исус, за да занесат по света новата вест за това, че има Господ, че той е победил злите сили и сега за нас се ражда нов свят, и ние сме длъжни да допринясяме за появата му.
Невъзможно е да се мисли за задачата на Църквата и да се забрави за Духа.
Изглежда някои християни си мислят, че Бог е извършил своите дела чрез Исус и сега иска ние да продължим това със собствени сили. Но това е трагична грешка. Тя се поражда от гордост или чувство на безсилие, а понякога и двете едновременно.
Без Божият Дух ние не можем да направим нищо такова, което да има тежест в Божието Царство.
Без Святия Дух Църквата просто не може да бъде Църква.

Каквото и да правите, работете като за пред Господа, а не за хората.
Вашият шеф е Исус.
Какво е важно във работата на един човек?
Първо, вие ще имате по-добра нагласа за работа си, след като разберете, че без значение къде работите или за кого работите, реалният ви шеф е Исус.
По-лесно е да бъдете ентусиазиран за работата си, когато спрете да мислите: „Правя това за шефа ми“ или „Правя това за заплата“ и започнете да мислите така: „Правя това за Господа.“
С това разбиране, можете да направите всичко – от тичане във фирмата до миене на съдове – и да го превърне в акт на поклонение.
Второ, включвайки се в работата на богослужението, започвате да трупате кредити за рая. Докато работите за Бога, вие правите вечни депозити за рая.
Това няма значение, дали сте с прахосмукачка и чистите килими, ремонтирате автомобили, служите в армията или работите в офис, всяка работа може да се превърне в акт на поклонение, ако го направя с ентусиазъм за Бога: „И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава“.

Настрадин продавал пирожки. При него дошли двама мъже и изяли доста много пирожки. След това започнали да се препират.

– Аз ще платя! – казал единият.

– Не, аз! – не отстъпвал вторият.

Спорът се разгорял още повече.

– За нищо на света няма да ти дам да платиш! – възкликнал единият.

– Аз пък не бих допуснал ти да платиш, – отговорил другият.

– Аз пък няма да ви взема парите, – извикал Настрадин, увлечен от ентусиазма на спорещите.

Английският любител художник Тони Плант смята, че неговото хоби, рисунки на пясъка, му дава творческа свобода, която с нищо не може да се сравни.
Плант работи повече от час при изработване и детайлна обработка на красивите модели.
Той изобщо не е смущава от факта, че рисунките му ще бъдат безвъзвратно заличени от прилива.
За да започне творческата си работа, роденият в град Нюкви, графство Корнуел, не е нужно нищо друго освен ентусиазъм и метла в ръка, с която Плант очертава новите модели.
Нужно е да има красиви пясъчни крайбрежия!
Самият художник признава, че един от плюсовете на неговото хоби е възможността да пътешества по „райските места“ на Обединеното кралство.
Тони Плант е на 50 години. Има две деца. С изкуство се занимава изключително в свободното си време. Това занимание не му носи пари, за това пък дава възможност на Плант да изрази себе си и да „погледне отвъд непознатото“.