Много хора са особено внимателни към начина си на хранене. Човек сам разбира, че не е важно само какво ядем, а и как се храним,

Слюнката ни съдържа ензими, които помагат при храносмилането. Ако не сме сдъвкали храната достатъчно, преди да я глътнем, тези ензими не успяват да проникнат в нея и да приготвят тялото ни за усвояване на най-доброто от нея.

Нещо подобно става и при четенето на Божието Слово. Ако го четем редовно и размишляваме върху значението на това слово, то ще ни храни и ще се запечатва в сърцата ни. То ще ни обогатява и ще опознаваме Бога все повече.

Само така ще знаем дали отговаряме на Божия промисъл и дали животът ни свидетелства, че сме християни.

Ако Божието Слово работи в живота ни и ни помага да принасяме повече плодове на вяра, ние ще можем да учим и да насърчаваме и другите, така че и те да приемат това Слово като насъщна храна за душата си.

Медът може да се съхранява  много дълго време, тъй като той включва голямо количество витамини. В домашни условия продукта съхранява свойствата си приблизително за две години. Условията на околната среда като светлина и температура активно влияят на меда, и срокът за годност може да бъде по-кратък.
По-добре е да си купите специални дървени бъчви с прополис, така продуктът ще бъде целебен за около десет години. Специалистите препоръчват да се купува мед от последдния период на събирането му. Не се доверявайте на всеки пчелар, а търсете надежден такъв.
Може ли да се съхранява мед в хладилника? При температура по-ниска от -10 градуса, продуктът променя своята структура и губи своите полезни качества. Ако държите медът в гореща стая, той потъмняват и придобиват горчив вкус. Ползата от такъв продукт няма да бъде абсолютно никаква.
Медът не трябва да се съхранява на светло място, особено изложен на пряка слънчева светлина. Тя унищожават всички ценни съставки и ензими. Медът поставен върху перваза на прозореца е голяма грешка.
Важно е, там където съхранявате меда, влажността да не надвишава 75%. Срокът за годност на продукта при повишена влажности может да бъде много по-малък.
Идеалното място за съхранение на мед е тъмно шкафче в прохладно помешение.

Гъсенисата на синята пеперуда има феноменална способност. Тя умее да устрои живота си за чужда сметка, както се представя за съвсем друга.
Абсолютно човешка тактика.
Как може членестоноги без добре развит мозък да извършва тези измами?
Ето така:
На тялото на гъсеницата, на самата ѝ глава са разположени малки „устни“. Когато това създание се притесни, че не може да си осигури препитание, то започва да си чеше устните. В резултата на това се получава „песен“, която много наподобява на тази, която „пее“ царицата майка.
Песента толкова наподобява истинската, че мравките веднага пренасят гъсеницата в мравуняка, където тя живее щастливо, докато какавидата се превърне в пеперуда.
През цялото това време мравките хранят натрапницата, защитават я от опасности, взимат я със себе си, ако се наложи да се преместват.
Тя дори не трябва да дъфче храната си. Мравките повръщат вече смляната и снабдена със собствените им полезни ензими храна направо в устата на гъсеницата.
При глад мравките хранят паразита със своите неродени братя и сестри, които също предварително са сдъфкани.
Истинската кралица майка мравките изгонват или убиват. Така влияе силата на злото чрез неоткритите измамници.

Много просто, тези гъби съдържат веществото хиноманоза, което не понася бръмбари, червеи и всякакви паразити.
Веществото е капризно, не понася топлинна обработка и се разрушава при температура от 500 °. При студено осоляване, солта го разрушава. За това пачият крак трабва да се приема на прах в капсула или с тинктура от вино и водка.
Хиноманозата в пачия крак е абсолютно натурално вещество, което не причинява никакви странични ефекти и унищожава паразити и техните яйца, за разлика от препаратите „Vermoxum“ или „Pyrantel“, които действат само на зрели индивиди.
Второто активно вещество на пачия крак е ергостерол, който ефективно действа върху чернодробните ензими. То се използва за очистване на черния дроб.
Траметонолиновата киселина съдържаща се в пачия крак успешно действа на вируса на хепатита.
Ето и как се прави тинктура от пачи крак.
Една супена лъжица изсушен смлян пачи крак се залив с 200 мл водка и така престоява 10 дена, като ежедневно се разбърква. Не се филтрира. Преди употреба се разклаща и се пие с утайката.
При паразитни инфекции се препоръчва по 2 чаени лъжички вечер преди сън в продължение на 20 дни.
При чернодробни заболявания като затлъстяване, хемангиоми, цироза и поражения на панкреаса се взима 1 чаена лъжичка всяка вечер в продължение на 3-4 месеца.
При хепатит – 1 чаена лъжичка сутрин и вечер в продължение на 4 месеца;
За почистване на черния дроб  се вземат по 2 чаени лъжички вечер 15 дни.
В природна медицина пачият крак е безценен. Той притежават антитуморен и имуностимулиращ ефект, помага при възпалителни заболявания, а съдържанието на витамин А е няколко пъти повече, отколкото в морковите. За това в Китай препарати от пачи крак, се използват за корекция на зрението и лечение на нощна слепота.

В източна Бразилия е намерено село, чиито жители страдат от ксеродерма пигментоза, рядко наследствено заболяване на кожата, което се проявява като повишена чувствителност към ултравиолетовото излъчване. То се явява предраково състояние на кожата.
Селяните в източната част на Бразилия, които били открити от американските репортери страдали от непоносимост към слънчевата светлина. Това заболяване се появява на 2-3 годишна възраст и постоянно прогресира.
Характерният наследствен дефект се заключава в отсъствие или ниска активност на ензими, които елиминират вредните ефекти на ултравиолетовата радиация върху клетките на кожата. В резултат на мутацията неактивните протеини поправят ДНК на болния. И при всяко повреждане, например, при облъчване с ултравиолетови лъчи, повредените молекули в ДНК стават повече.
Поврежданията се натрупват и след време водят до рак на кожата. За да се избегне това са необходими инсталации с опреснена вода.
В селото живеят около 20 човека, практически лишени от възможността да работят в градини, на полето и от всякакъв дневен живот.
Бразилските учени обясняват разпространението на това рядко заболяване с това, че това селище е основана от семейството, генетично предразположени към ксеродерма пигментоза.