Учените са установили, че добрите дела и помощта, която оказваме на другите, допринесат за постепенното премахване на социалната фобия.
Социалното тревожно разстройство е ирационален страх от взаимодействия с други хора. Тя може да достигнат до такава степен, че лицето да се оттегли вътре в себе си и да ограничи социалния си кръг до минимум.
В проучване проведено за 4 седмици взели участие 115 души, разделени на три групи.
Първата група от участниците са били помолени редовно да правят добри дела, като помага на съседа да коси, да дарят пари за благотворителност или да мият чиниите в дома си.
Втората група от хора е трябвало да увеличат броят на ежедневните социални контакти с други хора, а третият – просто да записват ежедневните събития, без да променят обичайното си поведение.
В края на експеримента се изяснило, че хората, които редовно правят добри дела, са почнали повече да общуват с другите, въпреки че не им е казано да правят това. Те започнали по-лесно да общуват с непознати и страха от комуникацията постепенно отслабнал.
Авторите на изследването обясняват своите изводи, по следния начин. Хората с благодарност се отнасят към лицето, което се стреми да им помогне, така очакванията за общуване с други хора са се променили.

Направили експеримент свързан с оцеляването.
В три различни стаи заключили инженер, физик и математик. Във всяка стая имало сандък, в който била заключена храна.
След една седмица отворили стаята на инженера. Съндъкът му бил отворен. Той бил сит и доволен от живота. Инженерът им показал един гвоздей и казал:
– От него си направих шперц и отворих сандъка.
Отишли в стаята на физика. Сандъкът бил на трески, а физикът сит и доволен. Той им показал лист с изчисленията си:
– Изчислих, къде е слабото място на сандъка, – казал самодоволно физикът, – ударих го и той се разпадна.
Най-накрая отишли в стаята на математика. Сандъкът стоял затворен. Пода и стените били изписани с формули. Математикът седял зъл и нещастен, за една седмица доста бил измършавял.
– Сега да пробваме да тръгнем от противното, – заявил математикът. – Да предположим, че сандъкът е отворен …..

Психолог провел експеримент, в който помолил няколко човека в продължение на един ден да извършат пет добри дела. Можело всякави неща да се правят.

Например, да се изпечат бисквитки и да почерпят съседите си, да дарят пари, да помогнат на някой да реши проблема си или да дадат кръв.

Установено било, че независимо от това, какво добро нещо е направено, то изменяло качествено живота на този, който го е извършил. И това било валидно не само за момента, когато се извършвало доброто, а за значително по-дълъг период.

Често най-добрия начин да помогнеш на себе си, е да помогнеш на другите.

Кой се нуждае от вашата помощ? Какъв е приносът ви в живота на другите?

Хиляди свещи могат да се разпалят от една единствена свещ и от това живота ѝ няма да стане по-кратък.
Щастието никога няма да стане по-малко, ако го споделите с другите.

Въпреки че образуват огромни рояци видовете скакалци се срещат в две форми. Те живеят по сами или заедно със такива като него.
В определен момент, при наличието на благоприятни външни условия, популацията на скакалците разко нараства, а след това мигрира на големи разстояния, носени от вятъра.
Лавинообразния растеж се дължи на факта, че вероярностния преход на всеки индивид в рояка е толкова по-голям, колкото повече скакалецът има зрителни, тактилни и химични контакти с другите индивиди.
Преходът се придружава с изменение на окраската, пропорциите на тялото и особено разко нараства двигателната активност.
Експерименти са доказали, че стимул за подбуждане на тези превръщания се предизвиква от интензивното отделяне на серотонин в невроните на насекомото.
В бъдеще е възможно да се създадат лекарства за контрол на числеността на скакалците, базирани на блокирането на синтеза на серотонин.

Преди да атакуват насекоми прилепите излъчват серия от ултразвукови сигнали, които позволяват да се локализира жертвата. Тези сигнали привличат други прилепи, пристигащи с надеждата за „печалба“.
Учени от университета Уейк Форест, изучаващи поведението на мексиканските видове прилепи Tadarida Brasiliensis, са установили, че тези животни могат да попречат на конкурентите да хване плячката с помощта на ултразвукови сигнали, които изкривяват сигналите на „ловец“. В резултат, на което прилепа пропуска и улова отива за конкурента.
Възможност за заглушаване сигналите на конкурентите прилепи, учените са успели да идентифицират по време на наблюдение на тези животни в Аризона и Ню Мексико. Изследователите са поставили няколко камери и ултразвукови микрофони.
По време на изследванията учените установили, че от избраните 145 зафиксирани атаки на прилепи към насекоми, 85.9% от опитите завършвали с неуспех, защото друг прилеп „изключвал“ сигнали им. Ако отсъстват такива смущаващи сигнали, успешните опити нараствали до 30%.
Учените направили следният експеримент.
Към нишка на височина 5 метра над земята те прикрепили молец, след което бил включен запис със „заглушаващ“ сигнал.
Установено било, че в тези моменти, когато е включен записът, броят на успешните опити за улов на насекоми са намалели с 73,5%.