Екип от биолози от Университета на Алабама направили серия от рентгенови снимки на бирмански питон, който погълнал алигатор.
Учените решили да видят, как храносмилателната система на змията ще се справи с доста големия крокодил. Изследователите забелязали, че след хранене тялото на питона претърпява няколко драматични изменения, за да се справи с такава храна.
Органите на питона бързо изменили своите рамери и функции. Сърдечната честота на змията се увеличила с 40%, панкреаса се увеличил 94%, а черният дроб два пъти повече. Бъбреците на влечугото също се увеличили с 72 процента.
Организмът на питона изпълва своите тънките черва с голям брой мощни ферменти и киселини, повишаващи метаболизма четиридесет пъти. Когато храносмилането продължава, питон се борби с газове от разлагането на бактерии в червата на крокодила. Направените снимки показват, че в течение на три дена тялото на крокодила започва да се разлага.
След четири дни, по-голямата част от меките части и кости се разделят. Остава само твърдата кожа и скелет, които преминават през дебелото черво, където се усвояват по-нататък.
Шест дена по-късно почти целият алигатор е преработен, а на седмия храната е изцяло смляна.

Един свещеник бил извикан да се помоли за болно дете, което няколко дена имало висока температура.
Свещеникът дошъл и започнал да се моли.
След няколко минути пристигнала и „Бърза помощ“, която родителите на детето били извикали много по-рано.
– Свещеник дойде да се моли за детето ни, бихте ли изчакали за малко в кухнята, – помолили родителите лекарят и медицинския екип от „Бърза помощ“.
– Какво, толкова ли е зле? – попитал уплашено лекарят.

Боклукът, който се върти в орбитата, винаги представлява опасност за космическите кораби и спътниците. Разработени са множество технологии, които до някаква степен решават този проблем. Но те уловят едри отпадъци, оставяйки малки парченца в орбита.
За да се реши този проблем, международен екип от учени е разработил система, която ще свали парчетата от отломки с лазер. Системата ще има два компонента: мощен оптичен лазер и телескоп с много широк ъгъл на оглед.
Телескопът първоначално е бил разработен да определя ултравиолетовите лъчи, които навлизат през нощта в земната атмосфера. Тосикару Ебисузаки ръководителят на проекта, осъзнал, че телескопът може да се използва и за откриване на части от космическия боклук.
Когато системата забележи частица, тя ще даде команда на лазера да ѝ нанесе интензивен импулс на светлина. Боклукът ще бъде изгорен с помощта на плазмената аблация, т.е. от едната страна на частицата ще се нагрее и ще се превърне в плазма. Когато плазмата се добере до другата страна, тя може да създаде импулс, който ще изтласка боклука в атмосферата на Земята, където той окончателно ще изгори.
Следващата стъпка е изпитване на системата. Концептуалният модел е вече инсталиран на МКС.

Екип от учени от Колумбийския университет в Ню Йорк, е разработил прототип на видеокамера, която не изисква захранване. Устройството е в състояние само да си осигури енергия. Камерата работи само в условия на добро осветяване.
Специалистите са създали за камерата пиксел, който не само регистрира падащата светлина, но и я преобразува в електрическа енергия.
По този начин, устройството работи като нормална камера за получаване на изображения, и като слънчева батерия. Сензор постоянно променя режима в процеса на работата. Той превключва за част от секундата от режим за запис на режим за получаване на енергия.
Прототипът е с корпус напечатан на 3D принтер и има разрешение 30х40 пиксела.
Камерата може да се използва за зареждане на други преносими устройства като телефони и часовници, когато няма нужда от видеозапис.
Към камерата може да се включи акумулатор за съхраняване на енергията.

Международен екип от физици на Австралийския национален университет и Университета ИТМО са създали однородни цилиндрични тела, напълно невидими в микровълновия диапазон.
За разлика от сега съществуващите понятия за невидимост, които се основават на покритие от метаматериали, руски и австралийски експерти са постигнали резултати, използвайки еднороден обект, без каквито и да било допълнителни покривни слоеве. Методът се основава на нов начин на разбиране относно разсейването на електромагнитните вълни.
Учените са изследвали разсейването на светлината в стъклен цилиндър, пълна с вода. В експериментите физиците са използвали обикновенна вода, чиито коефициент на пречупване може да се контролира чрез промяна на температурата.
Оказало се, че висок показател на пречупване е свързан с два механизма на разсейване: резонанс, свързан с локализирането на светлината вътре в цилиндъра, и на не резонанс, който се характеризира с плавната зависимост от честотата на вълната. Взаимодействието между тези механизми, се знае като резонанс на Фано. Изследователите открили, че при определени честоти на вълните, разсейването чрез резонансните и не резонансните механизми водят до противоположни фази, които взаимно се унищожават, което прави обекта невидим.
Съавтор на научната новост Михаил Рибин казва: „Нашите теоретични изчисления са били успешно изпитани в микровълнови експерименти. Важно е, че теорията на невидимост, които реализирахме в работата си, може да бъде приложена и към друг диапазон на електромагнитни вълни, включително и видимия диапазон. Материали със съответно пречупване са отдавна известни, но могат да бъдат разработени такива и по желание“.
Разработеният метод дава възможност да се премине от режим на видимост към режим на невидимост на една и съща честота – 1,9 GHz, чрез промяна в температурата на водата в цилиндъра от 90 ° C до 50°C.