Опитвали ли сте някога да ядете пилешка супа, когато сте болен от грип или имате запушен нос? Не е много приятно нали? Независимо от това, колко сол или пипер сте прибавили в супата, ще имате усещане, че тя е смес от влажна кърпа и гореща вода.

Това става така, защото нашата способност да възприемаме вкуса включва в себе си и нашето обоняние.

Въпреки че на нашия език има множество нервни окончания, отговорни за усещането на пет вкуса, повечето „чисти“ вкусове оформят нашето възприятие съвсем различно.

Според количеството ядене, което попада в нашата уста, голяма порция от храната се превръща в лека микроскопична „мъгла“, попадаща в носа ни.

По такъв начин, всяка подправка и аромат, присъстващи в храната, стимулират нашите обонятелни рецептори, смесвайки възприятието с вкусовите усещания. Всичко това се обединява в кулинарен бунт на аромата и вкуса.

В стоматологичната клиника бе спокойно. Съседната врата бе на детския кабинет, където се движеха толкова малки деца, които можеха и да нямат зъби.

Изведнъж от детския кабинет изхвърча един малчуган с опулени от ужас очи.

Бяха започнали да му вадят зъб, като предварително му бяха сложили упойка. Детето трудни обръщаше вдървения си и безчувствен език.

Ужасеният малчуганът попита:

– Защо ме убодоха?

Наблизо седеше майка му, която му обясни:

– Убодоха те, за да не чувстваш болка, когато ти вадят зъба.

Момчето захапа вдървения си език и започна да вика:

– Лъжеш. Зъб може и така да се извади. Тук сте ме довели, за да ми махнете езика.

И малчугана побягна към изхода.

Има няколко многогодишни програми за обучение на висши примати  на езика на жестовете,  в които те до известна степен демонстрират обучаемост.

Приматите отговарят на зададените въпроси, но никога не задават такива.

Някои експерти предполагат, че именно задаването на въпроси е основната разлика между познавателните способности на хората и животните.

Въпреки това учените са чували въпрос от папагала Алекс, който за 30 години живот е усвоил около 100 думи, включително форма, цвят, и пространствени концепции.

Веднъж той попитал: „Какъв цвят съм аз“ и получил отговор: „Сив“. И папагалът запомнил тази дума.

До 2012 г. е имало само един човек, който е говорил на ливски език, за него  този език е бил роден.

През 2009 г. Виктор Бертхолд починал, той бил последният лив.

Традиционното занимание на ливите бил риболова.

През XIII век е имало около 50 000 ливи, които са се заселили на територията на днешна Естония и Латвия.
През 2016 г. в Латвия е имало само 216 ливи. В продължение на векове ливите били асимилирани от прибалтийските и славянските народи.

През 1931 г. на ливски език се пишел местния вестник. Днес този език се смята за мъртъв, защото почти никой вече не го говорел.

Александър и Марин бяха на бригада. Те учеха в един от престижните университети в страната. Тази есен им се падна да работят в селското стопанство и то здраво.

Александър наблюдаваше сортировъчната машина, по чиято лента множество ръце отбираха картофите между буците земя.

Той дълго време стоя замислен,а накрая каза:

– Това много ми напомня на процеса на възприятие на сетивната информация.

А след това обясни примера на сортировъчната им работа от гледна точка на процеса на възприятие, включваща дълговременна и кратковременна памет. Така съдържанието  на съответстващите глава от учебника се възпроизвеждат на практика за няколко минути.

Марин осъзна, че образа на нещо, подобно на сортировката на картофи първоначално е било в съзнанието на авторите на учебника, но те не си го признават, затова се опитват да използват езика на науката.

И изведнъж настъпи промяна, бе изявен, вътрешния жив език. И това, което с часове може да се обясни на научен език, стана зримо и по-разбираемо.

– Сега разбирам, – каза Марин, – че зад високопарния и празен за мен научен език, стоят прости и земни неща.. Такива като тази сортировъчна машината.

– Тогава нека да говорим за това което виждаме, – усмихна се Александър.

– Сега вече всичко си е на мястото, – Марин потупа по рамото приятеля си.