Най-високият водопад в света е Анхел, което означава „ангел“.
Той пада от връх Ауянтепуи.
Това име се превежда чрез езика на местните индианци като „Планината на дявола“.
И макар да звучи парадоксално, водопадът „ангел“ води началото си от връх на „Планината на дявола“.
Родилият се през 1898 г американец Уилям Джеймс Сидис на шест месеца можел да чете „Ню Йорк Таймс“. На осем знаел осем езика и изобретил един самостоятелно.
На 11 години постъпил в Харвардския университет, където година по-късно изнасял лекции за четиримерните тела в математическия кръжок.
Въпреки това, ранният му старт не му донесъл слава.
Получавайки на 16 години степен бакалавър, той работил известни време като преподавател, но изведнъж се отдръпнал от обществения живот.
Работел като обикновен счетоводител и други не изискващи особена квалификация длъжности.
Сидис се посетил на колекциониране и изучаване на транспортните системи, а понякога публикувал статии от различни области на знанието: антропология, филология, космология и история на индианците.
Полото се е появило първоначално при тенисистите.
Такова е облякъл десетократния победител на турнира Големият шлем французина Рене Лакоста през 1926 г.
След година Лакоста поставил на своята фланелка изображението на крокодил.
След приключване на спортната си кариера, той основал със с тази емблема своя марка дрехи Lacoste.
Новият вид пола били носени не само от тенисисти, но и от други спортисти, особено играчите на поло.
Така под такова име тази дреха се закрепила в общо разговорния език.
Своята известна „Божествена комедия“ Данте е нарекъл просто „Комедия“.
По това време съществувало строго деление на поемите: високия жанр, където трагедиите се пишели само за сериозни неща на латински; нисък жанр – комедии за по-светски неща, които имали щастлив край и се пишели на говоримия тогава език.
В „Божествената комедия“ се засягат сериозни теми, но „вулгарният“ италиански език на поемата не позволил да я нарекат трагедия.
А думата „божествена“ добавил след смъртта на Данте друг поет от началото на Ренесанса Джовани Бокачо.
Реджеп Мустафа работеше като мюсюлмански мисионер в Индия. Той беше ревностен разпространител на исляма. Владееше няколко езика. Бе начетен и образован. Той бе търпелив и умееше да изслушва другите. Благодарение на тези си качества имаше голям успех сред хората.
Веднъж срещна млад неутвърден християнин, когото убеди да приеме исляма. Младежът донесе Библията си, за да я изгорят, но Реджеп не я унищожи веднага. Той пожела да се порови малко в нея.
За тази Книга какво ли не бе чувал, дори че и за Мохамед пише вътре. Когато започна да я чете интереса му се разпали към нея.
За да не разбере жена му с какво се е захванал, той се затваряше в стаичката си и там прелистваше страница след страница, а след това грижливо скриваше Библията от своята съпруга.
Колкото повече четеше, толкова повече се разпалваше жаждата му за истината. Това, което прочете в тази необикновенна Книга силно го разтърси. Отвориха очите му.
– До сега не съм и предполагал, че толкова време съм лъгал не само себе си, но и хората, – каза си Реджеп.- Не в Корана, а в Библията е написана истината. Исус е истинският Бог. На Него искам да се покланям и за Него искам да привличам души за спасение.
Копнежът на ислямският мисионер бе да стане християнин. Младият ратник на Мохамед бе победен от истината и сърцето му закопня да се срещне с други християни.
Но преди това той реши да сподели със съпругата си това, което е станало с него.
– Искам да ти съобщя нещо много важно, – каза той на жена си. – Аз се промених. Станах християнин. Ще ме напуснеш ли за това?
Тя го прегърна и си призна:
– Мили съпруже, когато отсъстваше, аз отивах в твоята стая, вземах книгата, която толкова старателно бе скрил и четях. Това, което узнавах от нея, като че ли ме събуди от дълбок сън и аз станах християнка.
За младото семейство започна нов живот под закрилата на Бога.
Каква радост! Пълна и окончателна победа.