Александър работеше като шлосер в близкото предприятие.
Една вечер той се връщаше у дома си след смяна с автомобила си. Наближаваше селото си. Наблизо имаше езеро.
Изведнъж пред него се изпречи момиче. То махаше с ръце пред фаровете на автомобила.
Александър спря колата. Подаде глава и попита момичето:
– Какво се е случило?
Момичето бе уплашено, а лицето му бе пребледняло.
– Наташа потъва …
Александър бързо слезе от колата и последва момичето. Свали дрехата си, където бяха документите му и скочи във водата. Той хвана давещото се дете за ръката и го измъкна.
– Нагълтало се е с вода, – каза Александър на застаналото момиче до него.
Той го разтърси и детето изхвърли вода през носа и устата си. Закашля се.
Александър качи бързо детето в колата си и го откара до болницата. Там веднага го прегледаха и му оказаха помощ.
Наталия, която едва не се удави, бързо се възстанови и скоро я пуснаха да си отиде в къщи.
– Какво правехте двете толкова късно край езерото? – попитаха другото момиче, което бе спряло Александър и бе поискало помощ от него.
– Бяхме решили да преминем по циментовата преграда, – каза смутено Таня, – но Наталия се спъна в нещо и падна във водата.
– Защо не го направихте през деня?
– Присмиваха ни се, че сме страхливи….. искахме да им докажем, че …. – и Таня се разплака,
– Ами ако Наталия се бе удавила?
Когато мокрото момиче дойде в съзнание и вече се чувстваше по-добре, Таня пристъпи към нея и я прегърна.
– Никога повече, чуваш ли, – каза настоятелно Таня, – нека се смеят.
