Вие често си налагате чувство за дълг, вина и се жертвате за другите.
Но за да бъдем щастливи в живота си трябва да се погрижим и за себе си.
Отделяйте време за собствените си нужди. Правете това, което наистина ви доставя удоволствие.
Почувствайте как живота ви придобива нови краски и вие ще придобиете нови сили, така че по-леко да помагате на другите.
Като минимум можете да въздействате на другите с вашият личен пример.
След петнадесет минутен редовен полет на височина шест хиляди метра един от двигателите на самолета се запали. Пожарът беше потушен, но двигателят отказа да работи.
Командирът на екипажа докладва:
– Имаме техническа неизправност. Искаме аварийно кацане.
Диспечерът освободи писта и разреши кацането. Към летището летяха пожарни коли и линейки.
Шансовете на пострадалия самолет да достигне до земята и пътниците с екипажа да оцелеят бяха много малко.
Салонът се напълни с дим. Между хората настана паника.
Изведнъж един 60 годишен мъж започна високо да произнася доста познати думи:
– Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.
Той не беше свещеник, а най-обикновен енориаш. Ходеше всяка неделя на църква. А сега се връщаше от почивка в дома си. Животът му съвсем не бе лек, но той искрено вярваше в Бога и Го почиташе с всичко, което имаше.
Част от пътниците започнаха да повтарят с него „Отче наш“. Други се молиха с молитви, които си спомняха в момента или изказаха страха и болката си пред Бога в тази кризисна ситуация.
Изведнъж паниката спря и хората се успокоиха.
Самолетът кръжеше във въздуха още около 40 минути, за да изразходва горивото си. Всички разбираха, че „летящият ад“ всеки момент може да експлодира.
По време на приземяването гумите на колесника задимяха. На земята чакаха пожарни коли, които веднага започнаха да обливат самолета с вода.
Пътниците и екипажа веднага бяха евакуирани с помощта на надуваеми трапове. Всички скачаха без багажа си и боси изтичваха далече от огъня.
Никой не пострада. Беше станало чудо!
А там в това пламтящо метално тяло бяха 351 пътника и 20 членен екипаж. Но Бог запази хората. Той чу молитвите им и им помогна да оцелеят.
Елена живееше в един не много голям град, но в него се усещаше живот. Тя бе сама с двете си малки деца. Мъжът ѝ почина преди пет години.
Елена изтегли кредит от банката и си отвори цветарски магазин. Първоначално всичко вървеше добре. Хората идваха и купуваха редовно цветя от нея. Тя бе любезна със всички и помагаше на всеки, с каквото може. Радваше се, защото виждаше как хората се усмихват и радостни излизат от магазина ѝ.
Дойде кризата и Елена бе принудена да затвори магазинчето си. Веднага се хвана на друга работа, но заплатата бе малка и тя не можеше да погасява дълга си към банката.
Някой я посъветва:
– Иди си преструктурирай дълга.
Елена послуша и отиде, но в банката не ѝ направиха отстъпка. Сумата, която ѝ оставаше да върне бе доста солидна.
– Какво да правя? А децата? – Елена стоеше на стола у дома и плачеше.
Малкият ѝ син Иван я прегърна и каза:
– Не плачи, мамо! Разкажи за нас във Facebook, може някой да се смили над нас и да ни помогне.
Елена нямаше никаква надежда, че това може да стане. Хората сега са в затруднено положение.
Тя си спомняше как един човек от банката ѝ бе казал:
– Да си мислила, когато си теглила. Щом си взела пари трябва да ги върнеш.
Елена не отказваше да върне парите, но сега нямаше от къде да ги вземе.
Въпреки съмненията си, тя седна и написа в социалната мрежа, търсейки помощ, от неравнодушни граждани.
И чудото стана.
Само за една нощ, хора, които изобщо не я познаваха бяха събрали сумата и дългът ѝ бе изплатен.
От събраните пари даже ѝ бяха останали да купи обувки на дъщеря си и палто за сина си.
След това много хора посетиха Елена и ѝ подариха дрехи и храна. Тогава тя разбра, че не е сама и че в труден момент ще се намери някой, който да ѝ помогне.
И големи, и малки знаят, че птиците не дават мляко. Но учените смятат, че някои пернати дават мляко. Към тях можем да отнесем гълъба, пингвина, фламингото. Млякото им прилича на извара и става само за изхранване на пиленцата.
Според легендата птиците живеещи в рая хранили своето потомство с мляко.
Много отдавна хората не знаели, че съществува такъв продукт и от това се възползвали само малките.
Уморени от досадните си поклонници девойките ги изпращали да търсят несъществуващо мляко. Смелите юноши смятали за свой дълг да изпълнят поръчението. Те загивали от жажда в безводните пустини.
Хората смятали, че ако някой опитал такова мляко, животът му щял да бъде щастлив и няма да боледува.
Така словосъчетанието „птиче мляко“ започнало да олицетворява невъзможното и невидяното.
С този израз нарекли най-вкусните бонбони. Те започнали да се произвеждат в Полша през 1936 г.
През 1827 г. главата на Алжир ударил френския посланик с палка за мухи по време на разгорещена дискусия, заради неплатени дългове.
Това е било повод да нахлуят френски войски в Алжир след три години и последвалата окупация за повече от 100 години.
4/5 от цялата територия на страната е заета от пустинята Сахара.
Трябва да се отбележи, че 93% от населението на държавата живее по крайбрежието.
През 1968 г. страната се е оттеглила от НАТО.