На една от потъмнелите маси Панайот прикачи един към друг броевете на новите вестници, за които се бе абонирало читалище „Светлина“, на което той беше секретар и библиотекар.

В съседното помещения бяха шкафовете с книгите на читалищната библиотека.

Ако за първи път дойдеше ученик, будно селско момче или любознателен селянин, Панайот му препоръчваше:

– Първо прочети разказите и повестите на Иван Вазов, стихотворенията на Ботев, песните на Чинтулов, разказите на Георги Стаматов и Елин Пелин. Интересна е и сатирата на Стоян Михайловски, смешките на Михалаки Георгиев, Песните на Цанко Церковски. Тук има книги от Пушкин, Гогол, Лермонтов, Шевченко, Джек Лондон, Виктор Юго, Толстой, Тургенев, Горки, и много преводни автори.

Панайот видеше ли, че на някой му доставя удоволствие четенето, му казваше:

– Я сега вземи нещо от чуждите автори. Виж какви повести е написал Иван Петрович Белкин. Запознай се как в Русия се търгува с мъртви души. А тук ще узнаеш как дивото си остава диво – и му подаваше „Белия зъб“ на Джек Лондон.

Когато в библиотеката се събираха повече от двама души, Панайот изказваше „философските“ си мислите на глас:

– Учените много неща обясняват, но пред тайните на Библията вдигат рамене.

И като придобиеше вид на пророк, повтаряше  трите тайнства, които силно го бяха впечатлили:

– Как лети орел без да си маха крилете? Как пълзи змия по отвесна скала? Какви са неведомите пътища на жената към мъжкото сърце?

Понякога в библиотеката се отбиваше Дамян Бедния, да си вземе някоя книжка.

– Дай ми една, но нека да бъде тънка и с едри букви, – поръчваше си Дамян.

Веднъж, когато прочете „Книга за оскърбените и онеправданите“от Стоян Михайловски, Дамян каза на библиотекаря:

– Бай Панайоте, то наред със сиромашията, имало и друг свят на книгите, ама и той бил беден.

Бог иска всички хора да се върнат към тази връзката с Него, за която са предназначени. За това Исус Христос пренесе Себе си в жертва за хората.

Когато църквата започне да се интересува от собствената си структура и организация, тя престава да бъде духовната общност от хора.

За да се възстановят нормалните отношение на хората с Бога, е необходимо Христос да се проявява, както в живота на всеки човек, така и в обществото.

За това Исус изпращаше апостоли и учители, за да въплъти Себе си в църквата, в общността на хората.

Ние сме на земята не само да се занимаваме със своя личен духовен живот или да се наслаждаваме на духовния мир. Ние сме тук, за да изявим Исус Христос и така да спомагаме за изграждането на Тялото Христово.

Какво правя, действам ли за изграждането на Църквата или се занимавам с духовното си усъвършенствуване?

Най-важното е, какво е Исус Христос лично за мен, правя ли всичко възможно за да „Го познавам“?

Ще изпълня волята на Бога, ако напълно се предам на Неговата воля. Ако започна нещо лично за себе си, отношенията ми с Бога се нарушават.

Ще ми бъде много неприятно, ако разбера, че съм се стремила не да изявя Христос на хората, а само съм споделила какво Той е направил за мен.

Моята цел е Самият Бог, не мир в душата и не благословения, а само Бог. И не отстъпвам …. на нищо по-малко от това.

Грехът е подобен на отровна змия. Той ще унищожи душата със своята смъртоносна дяволска отрова, ако не го изоставите.

От всички злини човешкият грях е най-голямото зло. Греха лишава душата от мир, ума от светлина, земята от благословения, а всяка твар от всяко добро нещо.

Източник, корен и майка на всяко зло е греха. Той отслабва телата ни и произвежда болести.

Грехът не е безобидна грешка в живота. Той действа разрушително. Унищожава общението с Бога и близките.

Грехът опасно стеснява подсъзнанието, стараейки се да бъде забравено. Именно в подсъзнанието той действа разрушително върху тялото и душата.

Против греха има само едно средство – прошката. Исус Христос има власт да прощава греховете. И когато Той прощава, то и освобождава от властта на греха.

Група хора бяха обиколили количката на възрастна жена. Тя обясняваше като сочеше прозорците на дома си, които бяха покрити от мрежи, като предпазна мярка за крадци:

– Вижте мрежата как са я изкривили. Опитали са и рамката да изтръгнат.

– Ти видя ли ги, – обърна се закръглен мъж на средна възраст.

– Най-напред чух само тропане и удари, после нещо стържеха…..

– Защо не звънна веднага в полицията? – попита млад къдрокос младеж.

– Уплаших се и започнах да викам: „Асене, викай полиция, дошли са айдуци“. И те се разбягаха. – обясни сакатата жена.

– Тя като ми се обади, веднага звъннаха в полицията, – каза Тереза, жената, която идваше да ѝ помага. – Попитаха за адреса и казаха, че ще дойдат веднага, но вече минаха 40 минути, а тях още ги няма.

– Можеха да ме убият, – трепереше жената в количката. – То поне да имаше какво да вземат….

– А бай Кольо дето го пребиха преди месец, да не би да е имал? – каза намръщено Асен. – Намерили са само 20 лева и взели телефона му. Но човека още бере душа, скоро се е прибрал от болницата, но не може да се движи.

Полицейската кола спря пред външната врата на дома на баба Петра, саката жена, която още не се бе отърсила от страха, преживян при опита за нахлуване в дома ѝ.

В двора влязоха двама полицаи. Единият бе слаб и висок, а другият по-дребен и леко закръглен.

– Добро утро, – поздрави по-ниският от полицаите. – Какво се е случило.

– Щяха да ме убият, – извика истерично баба Петра.

– Влязоха ли при вас? – попита по-високият полицай.

– Не, помъчили са да влязат през прозореца, – запъхтяно обясни възрастната жена. – Вижте как са изкривили мрежата, откърти ли са и рамката, но като извиках, те побягнаха.

– Имаше ли някой при вас? – попита същия полицай.

– Тереза, жената, която ми помага дойде малко по-късно, – каза баба Петра.

– Нещо откраднато ли е? – попита дребният полицай.

– Не успяха, но следващия път, може и да … – ядосано каза сакатата жена.

– В случая няма престъпление, – започна да обяснява по-високият полицай. – Ако сте ги видели или знаете кои са, можем да отидем и да ги предупредим, повече да не ви закачат.

– Но вижте, те са нападнали дома ми, явно има следи, – извика баба Петра. – Как така няма престъпление? Какво искате, да намерите трупа ми и всичко тук да бъде разхвърлено и разбичкано ли?

– Извинете, – каза малко по-меко по-ниският от полицаите, – такъв е редът. Познахте ли някой от нападателите?

– Минчо, копелето на Петър и Васил на баба Дора внука ѝ, – каза възмутено баба Петра. – Те тук са известни с подвизите си.

– Къде живеят? – попита високият полицай.

– Минчо е две къщи по-надолу по улицата, от същата страна, а Васил е тук на ъгъла, – каза услужливо леля Пена.

– Добре ще отидем и ще ги предупредим, повече да не ви притесняват, – каза дребният полицай. И двамата си тръгнаха.

Хората събрали се  в двора на баба Петра след като видяха, че полицейската кола дойде и полицаи влязоха вътре, най-после задоволиха любопитството си.

След като си тръгнаха полицаите, някои започнаха да негодуват:

– И това ми било полиция….

– Нямало престъпление…. труп ли им трябва, за да разследват?

– Горката жена, следващия път като дойдат може да ѝ видят сметката…

Състоянието на баба Петра не бе по-добро.

– Няма закрила за нас възрастните хора, – въздъхна тъжно старата жена.

 

Днес Бог прегледа жалбите, молбите. И на хората от каната, желаното в сърцата им наля.

Но не на всекиго сърцето се отвори, чудото място у тях не намери. Завистта, враждата, алчността подпираха вратата и не позволиха успех да се налее.

Други до край изпълнени с тъга и безнадежност, стоят в проблема си. А Бог жалее, че всичко това в сърцето им е скрито. Желаеше любов да им налее, но къде?

И Бог тъгуваше, че хората не могат, сърцето и душата си да чистят от обиди. Така с годините сърцата камък стават и се превръщат в гранити.

Но Бог се приближи, погледна и засмя се, защото срещна влюбени сърца. Той взе съда си и  в сърцата им щастие наля.

А хората разляха подарената им благодат. И всички наоколо за загубата виняха, забравяйки себе си да обвинят.

Ако можеха да прощават, да вярват, да обичат и да благодарят, то Бог не капки би им отмерил, а цялата кана би им дарил.

Той хвърли поглед на безбройните молби и прошение. И там, в купа откри особен плик, където бе написано: “ За всичко, Боже мой, благодаря Ти!“