Машината взе да трещи още по-силно. Този звук не предвещаваше нищо добро. Стойчо пипна мотора и заключи:

– Загрял е – и натисна копчето. – Трябва малко да почине и тя душа носи.

Настана тишина, която бе като благодат в сравнение с предишната трескотевица. Сега вече се чуваше и чирикането на врабчетата и тракането на клюнове на щъркелите в гнездото им.

Стойчо се наведе и посочи на Жоро един малък отвор в мрежата, с която бе обиколен мотора на машината и попита:

– През тая дупка може ли да се провре дебел плъх?

– Ти луд ли си, – засмя се Жоро. – През нея би минало само малко мишле.

– Да, ама се е проврял. Вчера пускам машината и усещам, че перката за охлаждане опира в нещо и не иска да се върти. Махнах мрежата и гледам перката е разкъсала ей такъв голям плъх – и Стойчо разпери нашироко длани.

– Как се е проврял там?

– Поотслабнал е, – засмя се Стойчо. – Някои животни, щом усетят нещо вкусно и през иглени уши ще минат. Пък нали знаеш колко смляно брашно се натрупва между машината и мрежата. Това го е съблазнило и нашият юнак е направил невъзможното.

– Абе то и при хората става така, – захили се предизвикателно Жоро. – Гледаш го дебеланко, пък щом му се отдаде случай, може и да поотслабне само и само да се навре в чуждото и да отмъкне нещо по-така.

– Така можем да приказваме и до утре, – каза Стойчо. – Работа трябва да се върши.

И той включи отново машината. Тя забумтя значително по-безшумно и разчупи властващата до скоро тишина.

Първото описание на хеликоптерна перка откриваме в текст от 4 век, чийто автор е философът и алхимикът Гъ Хун.

Става ясно, че през този период пропелерът е обичайна играчка в Китай. Наричали го „бамбуково водно конче“.

Перките са прикрепени към ос под ъгъл с помощта на въже. При дръпването на въжето, особената перка издигала човека във въздуха.

Тази простичка, но фундаментална конструкция е оказала огромно влияние върху пионерите на авиацията.

Риба-трион е подобна на акула, но бихме я отнесли към скатовете, обитаващи тропическите крайбрежни води на Атлантически, Индийски и Тихоокеански район. Лесно можете да я различите по дългата кост отпред  с множество малки назъбвания по края. Истински трион.
Рибата-трион се чувства добре не само в морска, но и в сладка вода, дори може да се срещне и на малка дълбочина.
Тя има внушителни размери. Средната й дължина е 4,5-4,8 метра, срещат се и по 6-7 метрови. А и килограмите й не са малко. Уловен екземпляр с дължина 4,2 метра тежал 315 килограма.
Малките на тази риба имат дългата муцунка, но зъбките им са скрити под по-жилава кожа, за да не навредят на майката.
При възрастните дължината на „триона“ може да достигне 110-120 сантиметра.
Рибата-трион няма шип на опашната перка. При акулите хрилете са разположени по крайщата на главата, а при този вид са отдолу. Освен това гръдния плавник е към главата и е на нивото на устата. Тялото е силно сплеснато.
Но за какво й е „триона“? Какво реже в подводния свят?
Оказва се, че с него изкопава заровилите се рибки в пясъка. Освен това е и мощно оръжие. Рибата размахва наляво и надясно своя трион, след което спокойно потъва и поглъща нарязаните или ранени рибки. За човека тя е напълно безопасна.
Женската ражда вече оформени малки в яйца с жилава черупка, до 15-20 наведнъж.
Рибата-трион е застрашен вид и е включена в Червената книга.