Слънцето обагряше с последните си лъчи хълмовете. Двамата мъже не забелязваха нищо около себе си. Дискусията така бе обзела мозъците им, че ако ги преместеха на друго място, едва ли щяха да забележат. По-младият не отстъпваше:
– Всяка наша мисъл предизвиква редица изменения в най-малките частици на мозъка и нервите. Тези изменения се придружават от електрически явления. По време на работа мозъкът и нервите излъчват специални електромагнитни вълни, които се разпръскват във всички страни точно така, както и радиовълните.
– Но защо и досега не можем да разговаряме мислено помежду си? – попита учудено събеседника му.
– Тези електро вълни са с малка мощност и имат своеобразно естество. Затова излъчената от някого мисъл се възприема от съзнанието на друг само ако тази мисъл попадне в мозъка с еднаква настройка.
– С една дума, ако мозъкът „приемник“ може да приема вълни с такава дължина, с каквато ги изпраща „предавателната станция“, тоест излъчващият мозък? – доуточни другият
– Така е.. И случаи на такива предавания отдавна са наблюдавани между близки хора. Но тъй като е било невъзможно да се проверят тези случаи и още повече да се обяснят научно, науката ги е отрекла. Тези загадъчни случаи са използувани от всякакви спиритисти, „телепати“, теософи и други мистици, опитващи се да докажат научно съществуването на „дух“, който може да се прояви независимо от тялото. Когато започнах да изучавам работата на мозъка и нервите, за мое учудване намерих редица близки аналогии в строежа на нервната система и мозъка с конструкцията на радиостанцията. Мозъчните частици играят ролята и на микрофон, и на детектор, и на телефон. Нишковидните разклонения на нервните клетки завършват със завъртулки, които учудващо напомнят спиралния проводник, така наречения соленоид.
Самоиндукцията…… Интересно е, че дори професорът физиолог, с когото работих, не беше в състояние да обясни задоволително от физиологична гледна точка значението на тази спирала. В светлината на електротехниката тя получава напълно логично обяснение. Природата очевидно е създала тези завъртулки за усилване на електрическите токове. В нашето тяло има дори и лампата на Раунд, това са ганглийните възли на сърцето. Източникът на сърдечната енергия съответствува на батерията на акумулатора, а периферната нервна система на заземяването. И така, изучавайки строежа на човешкото тяло от гледна точка на електротехниката, аз дойдох до пълното убеждение, че нашето тяло представлява от само себе си сложен електрически апарат, цяла радиостанция, способна да излъчва и приема електромагнитните трептения.
Нощта отдавна бе хвърлила черното си було над земята. Мракът бе изпълнил всяка педя наоколо.. А мажете не усещайки настъпващия студ, стояха и мълчаха. Всеки от тях разсъждаваше върху разговора проведен преди малко

Различни сезони, време и житейски ситуации изискват подходящи дрехи. Това е така, но хората често обичат да купуват дрехи заради удоволствието. А някои от тях дори не се носят. Къде приключва живот на ненужните рокли и панталони? В най-добрия случай в шкафа наравно с подобни на тях, втора употреба или съвсем обикновени. Ние живеем в едно потребителско общество. Двама млади революционери на модата са създали универсална дреха, която може да се носи по 15 различни начина.
За една година човек изхвърля около 32 килограма дрехи и платове. Това число шокирало младите дизайнери Кристин и Шенон и те решили да проверят как това се отразява на околната среда. Те пътували много и донесли революционния дух, подсилен от идеята за универсален начин, които трябва да накара хората да купуват по-малко.
Новият продукт е наречен Versalette. Изобретението представлява облекло от преработени тъкани с копчета и дантели. Но с него могат да се творят чудеса, 15 различни модела. Най-лесният вариант за лятото се състои от рокля, пола и туника. За „по-напредналите“ няма да е трудно да го превърне в шал, пончо, или дори еко-торбичка.
Дизайнерите вярват, че една внимателна покупката може да донесе много повече ползи от една чанта или нещата, придобити спонтанно.

Деведесет и три годишният Айвор Пауел е най-старият футболен треньор в света. Сега той е решил най-сетне да напусне работата си.
Пауел като играч е изкарал 14 мача със сборния на Уелс. Играл е със знаменития Стенли Матюс за „Блекпул“.
През 1959 г. Пауел става треньор. Като такъв е оглавявал няколко английски отбора, даже и гръцкия ПАОК. Айвор е имал възможността да тренира повече от 9 хиляди футболиста.
В „Тим Бат“ представящ университета в английския град Бат Пауел е работил от 1973 г. През 2002 г. е извел отбора в главния турнир на Англия. „Тим Бат“ е първият университетски отбор от 122 годишната история на университета, който е постигнал такъв резултат.
През 2004 г. Пауел е въведен в залата на спортната слава в Уелс, а през 2006 г. попада в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стария треньор в света.
Удивително е до 93 годишна възраст да обучаваш млади хора и то в доста динамичен и популярен спорт. Може би спортния дух и волята за победа, са му помогнали през всичките тези години да запази жизнеността и желанието да работи на футболния терен.