По това време имате възможност да опитате традиционните ястия в местните кафенета и да се насладите на старата архитектура в центъра на града. Да купите любимите си неща в търговските центрове на атрактивни цени по време на рождествените разпродажби.

Рождествените тържества с Бъдни вечер. В този ден литовците стават рано, почистват домовете си и украсяват елхата с фигурки на ангели и сламени играчки.

Рождество е особен семеен празник, затова литовци планират среща с приятели и познати не по-рано от 26 декември. Те се срещат, за да се поздравят едни други с Рождество.

Рождественото меню се състои от 12 ястия, където доминира тези с риба. Готвят се също грахова и фасулена чорба и супа от сушени манатарки и кнедли с пълнеж от мак.

Целият ритуал на Бъдни вечер се ръководи от бащата в семейството. Преди самата вечеря се чете откъс от Евангелието на Лука за Рождество Христово и се казва обща семейна молитва.

По време на вечерята присъстващите си разменят парчета пресен хляб с фигурки, който символизира тялото на Христос.

Парчета от хляба, когато се раздават се съпровождат с добри пожелания. Това е много трогателно и важно събитие за вечерта.

Доста разпространен обичай е да се оставя на рождественската маса един свободен стол. Ако някой дойде в дома по време на Рождество, той ще бъде приет като брат.

Този обичай е за близки и скъпи хора, който не могат да празнуват заедно със семейството си.

При всичките приготовления и празнична суета лесно можеш да избиеш от ежедневния редовен живот и да си спечелиш главоболие.

И ако през празника седите у дома и малко се движите, то главоболието ви е гарантирано. В тази ситуация могат да ви помогнат препарати с магнезий.

Освен това, магнезия не само облекчава главоболието, но ви освобождава от запек, който често се явява след празници с обилна храна и питиета.

През зимата са много малко слънчевите дни и страдаме от недостиг на витамин D, който ни зарежда с енергия. Така че, трябва да е погрижим нашият организъм да получава това полезно вещество.

Добри бе добър по математика, за това учителката по математика го помоли:

– Виж, Мишо е изостанал много с материала, би ли му помогнал след училище.

Това не бе единствената молба за помощ към Добри. До сега не бе отказвал на никого.

Повечето от съучениците на Добри смятаха Мишо за несериозен тип. Някои дори му казаха направо:

– Направо ще си загубиш времето с него. Той е непоправим.

Мишо дойде с неохота в дома на Добри, тъй като знаеше какво му предстои. Добри се мъчи с него повече от час, но забеляза, че Мишо не проявява никакъв интерес към задачите.

– Ако ти не направиш някакво усилие, моите обяснения ще останат без резултат, – ядоса се Добри не на шега.

– Какъв смисъл има да уча тази проклета математика?

– Много е лесно човек да роптае и да се съмнява, в това което прави, защото не вижда Божията ръка в живота си. Ти не разбираш, какво точно прави Бог с теб. Той има план за всеки от нас. Ако Му се покоряваме и сме уверени в неговите обещания, Бог ще отвори сърцата и умовете ни, за да ни помогне да видим пътя, който се простира пред нас.

– Но какво общо има математиката тук.

Мишо знаеше много за Бога от неделното училище, но …

– Ако се премахне всеки страх и съмнения относно математиката, – каза Добри, – ти ще можеш да усвоиш това, което си пропуснал и дори ще успяваш по-този предмет. От къде знаеш дали това няма да ти отвори нови пътища и да ти разкрие как да постигнеш мечтите си? Какъв искаш да станеш като пораснеш?

– Искам да си имам свои бизнес, …., – каза плахо Мишо.

– Мислиш ли, че без математика  би могъл да го ръководиш? Дори само да пазаруваш в магазина е необходима математиката, в противен случай биха те мамили и не само там.

Мишо въздъхна, погледна задачи и каза:

– Извинявай, страхувам е, че никога няма да се справя с това, но ако Бог ми помогне …. готов съм .

Живко живееше в импровизирана палатка близо до гарата. Той е на 65 години, но няма свой дом. Не общуваше с никого, но и хората го отбягваха. Целия бе в дрипи и кал. Лицето му бе мръсно и неприветливо, само сините му очи сияеха, сякаш се усмихваше с тях на всеки.

Веднъж го заговори Васко багерист от новия строителен обект.

– Здравей приятел! – поздрави го Васко.

Живко се изненада от поздрава, но не го показа, само смънка:

– Хм.

– Сам ли живееш тук, – посочи скъсаните парцали намятани върху някакво скеле от клони.

Живко вдигна очи и погледна непознатия:

– Тебе какво ти влиза в работата! – сопна се скитника.

– Мога ли с нещо да ти помогна? – Васко опита още един път контакт с „дивия“ мъж.

– Аз се оправям …., – запъна Живко, сякаш отдавна не бе говорил, – но тук наблизо живее една бездомна жена, тя има нужда от храна, дрехи и лекар.

– Ще ме заведеш ли при нея?

Живко недоверчиво го изгледа, но когато срещна прямия поглед на Васко, само кимна с глава и тръгна напред.

Вървяха около двадесет минути, стигнаха до някаква дупка изкопана в земята. От вътре се чуваха стонове и охкания.

– Може ли само да погледна? – попита Васко.

– Хм….да, – изръмжа като животно Живко, – да не си посмял да ѝ направиш нещо ….. ще си имаш работа с мен….. Повече от година се грижа за нея, никой не искаше да ѝ помогне, – въздъхна Живко.

Васко извлече от влажната дупка, лекото като перце тяло наподобяващо на жена, увито в парцали. Той закрачи към близката поликлиника понесъл необичайния си товар. Скитникът вървеше на две крачки след него, като от време на време промърморваше нещо недоволно.

Скоро стигнаха . Васко предаде изтощеното тяло на жената на дежурния екип,а след това се обърна към Живко:

– Погрижете се и за него, цяло чудо е, че още е на крака….

Скоро двамата бездомници бяха прегледани и им бе предписано лечение. Умиха ги, облякоха ги и ги нахраниха.

– Как попадна на тях? – попита го приятелят му Горан.

– Видя ли скитника,той няма нищо, но е бил като ангел за тази изоставена жена. Грижел се е за нея колкото е можел, но хората са го отблъснали, вместо да го изслушат и разберат. Лесно е да се правят прибързани заключения за някого, само по външния му вид, мястото, където живее и начина, по който говори.

– Да, по плодовете им ще ги познаем, – кимна в съгласие Горан.