Пламен откак се помнеше живееше в един детски дом. Той беше чувал за майки и бащи, но неговите родители и тези на децата около него нито един път не дойдоха да ги видят.

Неведнъж бе виждал щастливите лица на деца хванали родителите си за ръка и бебета, които нежно бяха прегръщани от майките си.

„Къде ли е моята майка, – питаше се Пламен. – Нима ме е забравила?“

Веднъж чу как една възрастна жена крещеше на едно малко момиченце:

– Зарязала те е, защото си ѝ попречила да си живее живота …

Тогава Пламен плака за изоставеното момиченце, а после и за себе си. Той се почувства отхвърлен и ненужен.

Пламен научи бързо буквите и един ден реши да напише писмо до майка си.

„Мамо, прости ми, че съм се родил, че съм ти попречил в живота. Не исках да се случи така. Не знаех, че ще бъда излишен.

Мамо, съжалявам, че не съм такъв, какъвто си ме искала. За това навярно не ме харесваш и не желаеш да ме обичаш.

От първият момент на живота си, аз съм нещастен, а за всички хора в този свят съм напълно чужд.

Не те обвинявам, в нищо не си виновна, но знай, че без всякакво „но“ те обичам. Мамо, искам да се прибера при теб в къщи, няма да те обиждам или наранявам.

Без теб животът ми е пуст и мрачен“.

Сред най-зловещите замъци в Европа е английският замък Уорвик. Стените му помнят безбройно много сражения. Буквално те са пропите с човешка кръв и страдания.

Крепостта е построена през 1068 г. от Вилхелм Завоевателят на завоя на река Ейвън. Тя е бил използвана като крепост до началото на 17-ти век, когато сър Гривил я превръща в частен дом.

Каменните стени на високите кули са били като затвор за много пленници, включително и такива от битката при Поатие през 14-ти век.

В замъка Уоруик се намира една от най-интересните европейски колекции от доспехи и оръжия, а също така и картини от майстори като Рубенс и Ван Дайк.

Според туристите, ако се докоснеш до стените на този замък, можеш да почувстваш гадене и виене на свят, а много даже губят съзнание.

Навярно всеки родител се е сблъсквал с факта, че не знае с какво да занимае детето си, ако вън вали и времето не е подходящо за разходка или игра на двора.!

Ето ви една идея, която ще се хареса на вашето дете и най-важното, можете да я осъществите в дома си.

Ракетите за импровизирания тенис направете от пръчки, които можете да прикрепите към чинии за еднократна употреба, използвайки телбод.

За топка ще ви послужи най-обикновен надут балон.

Това не ви ли прилича на играта бадминтон?

Приятно забавление!

Киселов след поредното натякване на жена си, бе изпратил майстор в дома си, да настрои пияното.

След това успокоен се зае с делничната си работа. Сега вече нямаше вече да чува сърдития и недоволен глас на жена си.

Когато Киселов се прибра  у дома си завари майстора да целува жена му.

– Помолих ви да настроите пияното, а не да целувате жена ми, – извика раздразненият съпруг на нахалния майстор.

– Извинете, господине, но тя също беше разстроена …

Всичко ще премине и проблемите и тъгата, но главното е да не подивеем и да се отчуждим. Да не се удавим в собствените си грижи и тревоги, в предателства, загуби и банкноти.

Ние така бързаме да устроим живота си, сякаш най-малко седем живота ще изживеем.

Притичваме покрай щастието, преследвайки нещо, което не заслужава внимание. Колко жалко. Дори да живеем, както трябва, пак не успяваме.

Небето често ни прави намеци. Отваря ни врата, сваля ни маските, за да ни покаже пътя, искайки да станем по-мъдри и в сърцата си да възпитаме човечност .

А ние тичаме, въртим се в кръг, обикаляйки в някакъв банален график – дом, семейство, работа…..

А къде е любовта? Разходки с прегръдки, а душата ни остава неудовлетворена и празна. Тя иска, както преди да бъде крепена макар и от малка надежда, че е обичана. Душата ни е жива и иска да вярва в това ….

Трябва да спрем да бързаме и тичаме нанякъде, ….. за да забележим около нас искрените лица на хората …

Всичко ще премине … Слънцето ще продължава да свети и грее, но най-важното е, че сме станали по-мъдри …