Не е тайна, че повечето джебчии действат в обществения транспорт. Час Пик за тях най-доброто време, когато могат да откраднат нечий портфейла или мобилен телефон.

Нима не се сещат, че хората, който използват трамваи, тролеи и автобуси, съвсем не са толкова богати?!

Често се случва да бъдат откраднати последните пари на някой пенсионер или студент.

Влади се качи в автобуса. Той беше приятен на вид младеж, но желанието да краде се бе залепило като дъвка за него и не му даваше покой. Не, че нямаше пари, дори притежаваше много повече, отколкото тези, които обираше.

Влади огледа хората и се насочи към нищо неподозиращ млад мъж. Бръкна внимателно в джоба му и незабелязано извади мобилния му телефон.

Влади поиска да се наслади на новата си придобивка, за това включи екрана на телефона. Там се появи SMS:

„Роди се!!! 15:20
3,75 кг и 53 см, щастие :)“

Това, което прочете силно разтърси джебчията. Той не можеше да остане пасивен и безучастен след това съобщение.

Върна се обратно и пусна телефона в джоба, от където го бе откраднал.

Едно десетгодишно момиче забеляза действието му и учудено го изгледа.

„Странно, – помисли си то, – повечето крадат мобилни телефони, а не ги пускат в джобовете на хората“.

Но Влади не обърна внимание на детето. Той наблюдаваше младия мъж, който току що бе слязъл от автобуса и радостно четеше SMS от мобилния си телефон.

Невероятно, но такива неща могат да се случи и в реалния живот. У този, който бе откраднал, съвестта се бе пробудила.

Доброто винаги побеждава злото!

Днес сякаш проблемите ни обграждат от всички страни. Ако не е разпадащата се икономика, то ще е пропадащият бизнес, рухване на семейството или съсипване на здравето…. На тези проблеми не се вижда края им.

Бог е обещал да ни освободи от тях.

Ако искате Бог да ви избави от тях, позволете Му да стане Господар на вашето сърце.

Така че, ако днес сте се сблъскали с проблем, не започвайте да тропате с крака, не крещете и не умолявайте. По-добре почетете Господа, обърнете се към Словото Му, и правете това, което То ви говори.

„Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене. Отклонявай се от злото и върши доброто. Търси мира и стреми се към него. Очите на Господа са върху праведните и ушите Му към техния вик“.

Когато направите това, ще имате освобождение и триумфа ви ще бъде осигурен.

Млада жена седеше на пейката в парка и плачеше. По това време край нея мина малкият Иван, който въртеше педалите на велосипеда си с три колела.

Когато видя плачещата жена му стана мъчно за нея. За това я приближи и я попита:

– Лельо, защо плачеш?

– О, миличък, ти не можеш да разбереш това, – махна с ръка жената.

На Иван му се стори, че след това жената започна да плаче още по-
силно. Момчето не се стърпя и попита:

– Лельо, нещо те боли, затова ли плачеш? Искаш ли да ти подаря моята играчка?

Жената още по-силно се разрида. Детето не знаеше как да ѝ помогне, а му беше жално за нея.

малко след това тя вдигна насълзените си очи и тихо прошепна:

– О, дете, аз не съм нужна на никого. Никой не ме обича.

Иван я погледна съвсем сериозно и се поинтересува:

– А ти всички ли си питала?

Думите на момчето я разтърсиха. Тя му се усмихна.

Изведнъж в нея се върна вярата в доброто ….

Всички днес използваме смартфони, таблети, лаптопи и всякакъв вид подобна техника. Но за какво я употребяваме?

От електроните устройства човек получава бързо информация, но когато чете книга, трябва да осмисли прочетеното.

Когато четете даден текст си създавате образи, ставате съпричастни на героите, преминавате заедно с тях през различни житейски ситуации.

Книгата ви учи да чувствате и реагирате на истината и лъжата, доброто и злото, помага ви да се изградите като нравствена личност.

От всеки човек зависи умението му да мислят и чувстват, а тази способност се изгражда чрез четене.

За това четете и разсъждавайте! Това помага да усъвършенствате мозъка си и да запазите функциите му до дълбока старост.

Докато имам с какво да допринеса за благополучието на другите, не съм безполезна.

Когато извършеното от мен има положителен ефект, разбирам, че все още съм нужна.

Факта, че съм жива, дори това да има значение само за един човек, показва, че съм все още ценна.

Ако даването на любов, разбиране, приятелство, насърчение, дружелюбност, съвет, утеха означават нещо, не съм безполезна.

Щом уважавам мнението си и своите възможности, все още съм потребна. Ако другите също ме уважават, това вече е бонус.

Когато оказвам помощ за прехраната на семейството на някой друг, това е в мой плюс и не съм безполезна.

Ако правя доброто, на което съм способна, за да помагам на другите със своята производителност и креативност, все още съм нужна.

Ако присъствието ми има значение за другите, все още съм потребна.

Това ме подкрепя и ми дава сили, да продължавам да служа на другите.