Ето такава шоколадова муцуна живее в дома на Макс.

А ето как всичко започна.

В един хладен октомврийски ден, познати на Макс доброволци, грижещи се за животните, намериха полумъртво коте.

Във ветеринарната клиника им казаха:

– Ако не се оправи до една седмица ще го приспим.

И Макс реши да спаси това мъниче, но след това не съжаляваше за стореното.

Малкото котенце се превърна в пухкава красавица с характер и порода, която имаше дефект в цвета.

Котето не се отделяше нито крачка от Макс и пазеше дома по-добре от куче.

Не унищожавайте котките с дефект! Те ви обичат и приемат с всичките ви недостатъци, дефекти, чудатости и смяна на настроенията!

Такава топла космата топчица никога няма да ви предаде!

Захари Димитров скоро щеше да отпразнува своя 17 рожден ден. Той играеше в местния футболен отбор. Много му допадаха видеоигрите.

Днес се провеждаше обичайната футболна тренировка. Всичко вървеше добре, докато Спас, един от играчите, не повали на земята Захари.

Георги този ден бе един от доброволците на бърза помощ. Той бе много близо до стадиона, където тренираха юношите и чу обърканите и уплашени гласове, на момчетата, които тренираха:

– Той е в безсъзнание …

– Съвсем леко го докоснах, какво му стана? – уплашено извика Спас.

– Лекар!

– Помощ! …. Къде се бавят тези с линейката?!

Георги изтича и помогна с каквото можа, но случаят не бе по неговите възможности.

Екип от бърза помощ заедно с треньора на футболния отбор побързаха да откарат Захари в реанимацията.
Те се суетяха около младежа:

– Това е най-тежкият ни случай до сега в практиката ни, – каза докторът, който прие пострадалия.

Родителите на Захари веднага пристигнаха в болницата, където бе приет синът им. Там те получиха зловещата информация:

– От 20 минути, синът ви е мъртъв. Причина за това е необратимата повреда на главния му мозък.

Но стана чудо. Една от сестрите, която бе погледнала към екрана на апарата, който доскоро показваше само една дълга непрекъсната линия извика:

– Сърцето му отново започна да бие.

Веднага Захари бе въведен в изкуствена кома. Температурата на тялото му бе понижена, за да може сърцето му да се справи със сърдечната травма.

На другия ден след трагедията Захари се събуди.

Лекарите бяха развълнувани и изненадани:

– Мислехме, че този младеж безвъзвратно е изгубен.

– Не съм допускал, че при такава тежка травма никога ще се събуди….

След три дена Захари разказваше на родителите си:

– Видях мъж с гъста брада, и дълги коси. Очите му бяха сини. Сигурен съм, че това бе Исус, въпреки че не се представи, защото бе обкръжен от ангели. Той положи ръка на рамото ми и каза: „Всичко ще бъде наред“. Имах чувството, че вижда всичко в мен.

След като се възстанови Захари се промени много.

– След случилото се аз се чувствам много по-силен, – споделяше с близки и приятели той.

Много хора повярваха, на разказа на Захари, но други се отнесоха с недоверие.

Един от чичовците му твърдеше:

– Навярно е пил някакво лекарство за спиране на сърцето по грешка, за това е спряло и сърцето му.

– Но той беше мъртъв 20 минути, – възрази майката на Захари.

– В паниката на лекарите няколко секунди са се видели като повече минути, – продължаваше да разсъждава на глас чичото.

Бащата на Захари не искаше да спори, за него бе важно, че синът му е жив. Само прибави:

– Хората могат да спорят с науката и логиката, но човешкия опит, никой не може да оспори.

Американски учени провели експеримент. В него група доброволци носили очила един месец, които преобръщали света с главата на долу.

Когато им свалили очилата им били необходими още 30 дена, за да привикнат към нормалния изглед на нещата в света.

Това показва, че нашето възприемане на реалността се корени  в добре установен навик.

Учени от няколко страни са съобщили, че са провели серия от експерименти, за да проверят опасностите и ползите от водата, която се продава в пластмасови бутилки.

Резултатите от това изследване са печални, водата, която хората пият от бутилки, може да доведе до увреждане на здравето.

В експеримента са участвали 1,5 доброволци на различна възраст. На всеки от тях било дадено да пият вода от пластмасови бутилки. Оказало се, че в урината на 95% от пациентите е открит бисфенол-А.

След това всички доброволци спрели да пият бутилирана вода и след четири дни отново било направено изследване. Резултатът поразил учените. Било забелязано снижение на концентрацията на токсични вещества на 66%.

Имайте предвид, че бисфенол-А се използва за производство на пластмаса, включително пластмасови контейнери и влияе отрицателно върху човешкото здраве. И като се има предвид факта, че пластмасовите бутилки често се използват повторно, то вредата от такова използване се увеличава от бактериите, които се появяват в микропукнатините, тъй като бутилките трудно биха се измили идеално.

Л.А. Орбели, който по-късно станал един от най-големите представители на школата на Павлов, първоначално работел в лабораторията на учения като доброволец. Тогава отношенията между Павлов и Орбели били великолепни. Но когато Орбели бил назначен на щатна длъжност, Павлов станал много придирчив.

И.П. Павлов, когато правел операции, работел ту с дясната, ту с лявата ръка. Премествал пинцетите, ножа и другите инструменти от едната в другата ръка. Който му асистирал трудно се справял с това положение.

Павлов много добре оперирал, но за всяка дреболия много ругаел:

– Вие ще ме провалите! Всичко ще развалите! Пуснете! …….Така не се държи!

Най-накрая Орбели помолил:

– Вземе си някой друг да асистира, бих предпочел отново да стана доброволец в лабораторията ви.

Озадачен Иван Павлович замълчал, а после попитал:

– Това искате, само защото ругая?

– Да, щом ругаете, значи аз не умея да правя нещата така, както е нужно.

– Това за мен е просто навик. Не мога да не ругая, а вие се отнасяте към това …. Когато влизате в лабораторията, усещате ли миризма на скункс?

– Да, усеща се…

– Така възприемайте и моята ругатня, като миризма на скункс. Нима заради миризмата на скункса ще напуснете лабораторията?