Скоро в московските училища ще се въведе нова система за оценяване на знанията на учащите се. Обикновената петобална система ще бъде заменена с „плюс“ и „минус“ с подобробни коментарии за постиженията на ученика в дневника.
Тази стъпка се прави, за да се даде възможност на учениците да се задълбочат в учебния процес. Да не губят сили за получаване на четворки и петици, а да придобиват знания.
С разработката на това нововъведениие се занимават специалисти от  Центъра за педагогическите умения на Министерството на образованието в град Москва. Една от целите на иновацията е да се повиши самочувствието на децата, които вече няма да бъдат стресирани при получаване на оценки „2“или „3“. Трябва да се отбележи, че напълно премахване на системата за традиционно оценяване на знанията в учебния процес няма да стане. Предполага се, че на тримесечие ще се осъществяват  проверки на получените знания от проверяващи от други образователни организации. В неизменен вид ще остане съществуващата скала за оценките само за учащите в училище, където задълбочено се изучават определени предмети.
В министерството отбелязват, че избора на новата оценъчна система може да стане доброволно или самостоятелно, но само със съгласието на родителите на учениците. В случай, че те не одобряват предлаганите изменения в учебния процес, те няма да се прилагат. Планира се, новата оценъчна система да се въведе в Московските училища през учебната 2015-2016 година.
Според думите на председателят на Градския експертно консултативен съвет на родителската общност Л. Мясниковой, отмяната на обичайните оценки ще допринесе за по-качествен учебен процес. За това приетото решение трябва внимателно да се проектира.

Компанията беше малка. Днешния ден бе посветена на природата. Времето беше хубаво, а настроението чудесно.
Тревички, току що подали главичка цветенца, малки гъбки, причудливи форми образували се от клони и храсти, всичко това спираше погледа и очароваше.
Разходката не мина без дискусия. Обикновено нейният инициатор бе Виктор. Вечно вглъбен и умислен, търсещ отговори на многобройни въпроси, който минаваха през главата му. И днес не разочарова групата с поредния си въпрос:
– Кой е най-добрия съвет, който сте получавали някога в своя живот?
Настъпи тишина и всеки потъна в мислите си.
Симо разчупи мълчанието и започна да расъждава на глас:
– Баща ми казваше: „За да добиеш нещо, трябва да поработиш здраво!“ Смисълът на този съвет е двояк. На първо място ако си поставим значима цел, то е ясно, че трябва да бъдем добросъвестни и упорити, докато не я постигнем. Нищо не става от само себе си. За това трябва да се заемем с нещата и да действаме. Понякога съм си мислил:  „Когато ми се отдаде подходящ случай, веднага ще се заема с това“. И съм бъркал. Такъв случай ти се отдава само тогава, когато започнеш да действаш в това направление. От друга страна, всяка достойна цел си струва усилията, които е необходимо да изразходваш за постигането й. Дори ако това на първо време ти изглежда излишно и дори прекомерно.  Това много ми помага, когато пред мен изникне даден проблем или получа някаква задача за изпъленение.
– В живота си съм получавала много съвети, – каза Таня. – Скоро съседката, като ме гледаше как бях се умърлушила, ми каза: „Не поглеждай назад в миналото. Не съжалявай, за това, което не си успяла да направиш“. Аз наистина често си спомням неуспехите и съжалявам, че съм могла, но не съм направила нещата по най-добрия начин. Това наистина ме спира и нямам желание да се движа напред. Не трябва да се обезсърчавам, а ако падна, трябва да стана и да продължа напред.
– В моя дневник, – каза Светла, – съм си записала на първата страница: „Слабият ще каже: „Съдба!“, а силният: „Ще опитвам до тогава, докато всичко не стане така, както на мен ми се иска“.
Димитър се почеса зад ухото и сподели:
– В началото, когато започнах работа като инженер в електроцеха, бях свидетел на бързо отстраняване на аварийна ситуация  в оборудването на релейната защита. Опитният електромонтьор предложи: „Да свържем двата кабела временно, а някой друг път ще го оправиме“. Но началникът на цеха отсече: „Няма нищо по-постоянно от временно направено! За това по-добре да го направим както трябва, за да не губим няколко пъти повече време и усилия“. Винаги си спомням тази фраза, когато искам бързо да приключа с нещо, което искам „набързо“ да свърша.
– Аз пък си имам любима поговорка, – засмя се Елена. – „Ако имаш мечта, желание и постоянство – ще поникне дори през асфалта“. И се опитвам да следвам това твърдение. Макар и не с големи скокове, но се приближавам към целите, които съм си поставила и се надявам на успех.
Те дълго обсъждах темата, имаше спорове и уточнения. Увлечени в разговор не усетиха, кога денят свърши, но не съжаляваха. След разходката и разсъжденията се чувстваха обновени и насърчени.

Баща ми е най-добрият човек, за който може да си мечтае някой. Той обича майка ми и винаги я прави щастлива. Той идва на всеки футболен мач, в който аз участвам. Грижи се за всеки от нас в семейството.
Тази сутрин, когато ровех в чекмеджето на татко за клещи, намерих на дъното сгънато мръсно парче хартия. Това беше страница от дневника на татко с дата и месец преди аз да се родя. Там беше написано:
„Аз съм на 19 години, алкохолик, изхвърлен от института, неуспешен самоубиец, жертва на детско насилие, бивш крадец. А след няколко месец към всичко това ще добавя и „млад баща“. Кълна се, че ще направя всичко възможно, с моето дете всичко да бъде наред. И аз ще бъда такъв баща за него, който никога не съм имал“.
И ….. аз не знам, но той го е направил.

Британски учени от университета в Бирмингам, провели експеримент, в който открили причината, поради която хора предприели диета, не я спазват до край. Учените са установили, че спиртните напитки вредят на фигурата много повече, отколкото сладките неща.
В това проучване са взели участие 80 човека. Всеки от участниците се е придържал към някаква диета. В мобилните устройства на участниците имало дневни на храненето им. В него трябвало да отбелязват броя на желанията си да се откажат от диетата си, а също и обстоятелствата, допринасящи за тези желания. Неуспехите си също вписвали в дневника.
Оказало се, че 11 пъти в седмицата всеки участник изпитвал желание да захвърли диетата. 50% от тези желания се реализирали и участниците се проваляли. Най-голямо изкушение имало при усещането на глад, а също по време на алкохолните партита.
Алкохолът двойнствено въздействал върху изпитващите. Първо, той ги успокоявал и смекчавал забраните, предвидени за ограничаване на употребата на храна. Второ, самият алкохол съдържа много калории, което често води до затлъстяване. Например, като се изпият две чаши червено десертно вино, човек получава около 20 на сто от дневната диета.
Повечето неуспехи се случват вечер, когато хората са уморени и волята им отслабва. В резултат на това, желанието да не се напрягат и да се отпуснат надделява и хората започват да се хранят с повече, отколкото е необходимо.
Отказването от закуска също води до желание да се похапне повече вечер. Диетата може да бъде нарушена и при разговор с някого. Тогава човек изяжда много повече, защото по време на разговора яде по навик, без да обръща внимание на храната.

Веднъж Самуел Бренгъл бил представен на някакъв известен лекар. В своя дневник, той написал: „Ако аз изглеждах в неговите очи много голям, то Господ ми помага да разбера, че без Него аз съм нищо. Той ме използва, но аз не съм този, който върши нещата. Брадвата не може да се похвали, че сама е насякла дървата, без дърваря тя не би могла нищо да свърши. Той я точи и използва. В момент, в който дърварят изхвърли брадвата, тя се превръща в ненужно желязо. Никога не трябва да забравям това“.
Известен с истинското си благочестие, той често се подлагал на унищожителна критика. Вместо да реагира на нея или да се оправдае, той казвал:
– Благодаря ви за критиката. Мисля, че си я заслужавам. Критиката ви ме изцели и ме накара да изпитам сърцето си в молитва, която ме довежда до пълноценно общение с Бога. Ще се помолите ли за мен?
Готовността да се признаят грешните разсъждения и подчинявайки се на присъдата на братята, не се намалява влиянието на християнина, а го увеличава.
Представата за непогрешимост завършва със загуба на доверието. Истинското смирение не забелязва заслугите си, не излага на показ своите изключителни духовни качества. Само смирените хора могат да се уподобят на Бога.