Радко усети как някой  му разтърси рамото. Обърна се. Срещу него стоеше баща му. Радко се надигна от леглото, седна и се усмихна.

Беше сутрин, а отвън пръхтеше ядосан кон.

– Хайде ставай, мързеланко, – каза баща му с много обич. – довели са ми един доста темпераментен приятел за подковаване.

Радко се изправи и се извиси с една глава над баща си. Те живееха сами, само двамата. Бяха много близки. Въпреки, че нямаше жена в дома им, всичко беше подредено и си знаеше мястото.

Радко последва баща си в ковачницата, където един млад жребец подскачаше и се въртеше. Черните му хълбоци блестяха от пот. Тъмния звяр риеше неспокойно с крак и беше настръхнал.

Захари, малко девегодишно момче, правеше жалки опити да удържи юздите му. След сблъсъка с коня от носа му течеше кръв.

Радко хвърли бързо една кърпа на детето и извика:

– Отдръпнете си!

Момчето се оттегли в ъгъла, но остана да види какво ще стане по-нататък.

Радко погледна в очите неспокойният кон. Конят не беше с лош нрав, но изглежда нещо го плашеше. Радко огледа наоколо и разбра, какво е предизвикало страха у четириногия приятел. Животното виждаше ковашкия тезгах и инструментите върху него: чукове, керпедени, ковашки клещи, нож ….

Радко тръгна към коня, като започна да му говори. Хвана голямата му глава с двете си ръце и усети масивния череп под кожата. След това сви длани и ги постави зад очите на животното, така го изолира от всичко наоколо и конят можеше да гледа само напред. След това кротко му каза:

– Успокой се приятел, аз съм с теб.

Конят се успокои, изпръхтя и започна да гризе ухото му.

Баща му се зае веднага с подковаването на животното. Сега работата спореше и баща му взе да си тананика. Радко не усети кога баща му свърши, но видя засмените очи на Захари и разбра, че операцията е приключила успешно.

Потупа коня и се усмихна на баща си. Двамата бяха свършили добра работа.

В столицата Киншаса на Демократична република Конго са създадени два хуманоидни роботи, предназначени за контрол на уличното движение.
Роботите са поставени на оживени кръстовища и служат като светофари. Светлините са направени под формата на LED дисплеи, които са поставени на гърба, ръцете и дланите.
В допълнение, всеки робот има четири камери за наблюдение. Предполага се, че в бъдеще андроидите ще определят нарушенията и ще изпращат данни към центъра за обработка. Дизайнът на робота е безупречен.
Роботите са изработени от алуминий. Те знаят как да вдигат и спускат ръцете си, а също и да завъртат горната част на тялото си. Андроидите са високи два метра и половина, без да се отчита основата, на която са закрепени.
Електроенергия черпят от външен слънев панел.
Мненията за роботите на участниците в уличното движение рязко се разминават. Едни от тях харесватандроидите, но други са на мнение, че няма да могат нищо да направят при конфликтни ситуации.

Стояха в сумрака един до друг. Тя бе преметнала ръка върху рамото му и тихо говореше:

– Сине мой, знаеш ли защо ти разказвам тези приказки и истории?

Бяха се скрили далеч от останалите, от паниката и напрежението, което ги обграждаше.

Детето поклати глава. То не знаеше и не разбираше нищо.

– Когато си мислех, че никога няма да се възстановиш, исках да съм сигурна, че ще можеш да летиш.

Гласът и беше тих и успокояващ. Това беше една необикновена вечер и те водеха необичаен разговор.

– Разказвах ти тези приказки, за да ти дам криле да летиш, така че никога да не попаднеш в плен, било то на титли или име, на недъзите в тялото ти или страданието в света.

Тя вдигна поглед и бавно продължи:

– Най-голямото ми желание е да си жив. Ако, за да живееш е нужно да страдам, с радост ще дам и живота си, за да се оправиш и да оздравееш….

Тя не намери сили да продължи, скри лицето в дланите си и избухна в ридания.

Мълния раздра мрака. В небесата проехтя тътен и нощта зарида с безутешни сълзи на великан…..

Сега вън властват аномални студове и необичайни снеговалежи. Твърде много животни в такова време се нуждаят от помощта на човека. Гледах как човек с пълни длани е накацан от множество птици, които без да се страхуват кълват зрънца от ръцете му.
Ако искате вие също можете да помогнете на животните в тези силни студове. Може да приберете премръзнало куче или да дадете подслон на замръзнали птици. А защо не оставате храна за животните в гората?
Ако правите това с децата си, отношенията ви ще се подобрят. Децата са състрадателни и разбират добре такива действия. А и вие ще се почувствате нужен за някого в този свят. Възможно е някои от вашите действия да спасят нечий живот….
Никога не е късно да направиш добро и да помогнеш на някого.