В съвременното общество критичните дни на жените остават тема табу и не могат да се явяват причина, за да се правят отстъпки по това време в работата.

Въпреки това някои британски компании възнамеряват да въведат нови правила, според които жена може да ползва почивка в първите дни на цикъла си. Може би това наистина е необходимо на работещите жени.

Трудно е да си представим, че шеф и то мъж ще реши да приложи такива правила, за да „се приспособи към естествения цикъл на работниците си“.

Такава идея за първи път е реализирана в малката фирма Coexist в Бристол, където на 7 мъже сътрудници се падат 17 жени колежки.

Единствената международна компания, която позволява на работничките си да почиват във връзка с началото на критичните им дни е Nike.

Такава политика във работата се наблюдава във Филипините, Япония, Тайван, Корея и някои части на Китай.

Привържениците на подобни правила отстояват нововъведението, защото реалният физически дискомфорт пречи на жените да работят добре. За беда мъжете не могат да разберат това. Особено това се отнася за жените, които изпитват силни спазми или болка в резултат на ендометриоза или други патологични състояния.

Bex Baxter собственикът на фирмата Coexist  в Бристол смята, че такава отпуска за жените, ще бъде от полза за бизнеса, а самата тема за това им състояние, трябва да престане да бъде табу.

Бог иска понякога да ни научи на нещо и не ни дава това, за което сме го помолили, за да ни даде нещо по-добро, което не осъзнаваме и затова не можем да го пожелаем.

Господ иска да почувстваме Неговата любов, която е над всички оценки, които се заключават в успех, деца и т.н.

Много е важно напълно да се доверим на Божията воля и да кажем:

– Господ знае, кое е добро за мен и кое ще ме направи силен.

Благодарение на това, у нас ще се появят невероятни качества за  съществуването, на които дори не сме подозирали, че ги има.

Когато дете в училище каже на учителя си:

– Не ми давайте тези упражнения, не мога да ги изпълня.

Учителят разбира, че детето се подценява. Но ако направи обратното и му даде по-трудни задачи….

Вие бихте попитали: „Защо го прави? Нима иска да му навреди?“

Напротив, той иска да го привдигне, за да не се подценява повече. В противен случай у детето ще останат скрити способности и талант и то никога няма да ги види, ако не му се създаде дискомфорт, т.е. даде му се упражнение, което то мисли, че не може да направи.

Ще мине известно време и упражнението ще бъде направено. Така детето ще получи самочувствие и увереност във възможностите си.

Така и Бог ни учи. Преодолявайки „невъзможното“ израстваме в Него.

С аутистите се общува по особен начин. Те имат нужда от повече време да свикнат с обстановката и събеседника. Дайте им това време.

Не му се натрапвайте, предлагайте му малко по малко. Започнете просто с това, бъдете с него в една стая.

Детето аутист може да бъде агресивно, нервно или да крещи. Обикновено то постъпва така, защото не го разбират, а то не може да обясни точно желанията си. Оставете го малко на спокойствие, дайте му време да се вземе в ръце.

Такава реакция може да възникне и при физически дискомфорт. Аутистите имат повишена сензорна чувствителност. Звукът, светлината и усещанията, на които ние не обръщаме особено внимание, могат да бъдат нетърпими за тях. Всеки си има свой набор различни неприемливи усещания. Отнасяйте се по този въпрос с разбиране.

Понякога с аутистите се общува като се използват картинки, албуми, картички и таблети. Това се нарича алтернативно общение.

Дълго време бяха бродили из шубраците. Бяха изподрани и тук там бяха натъртени. Всеки от тях бе имал чувството, че се е изгубил, но накрая се събраха на една малка полянка.

Радой изчака някой да каже нещо. Но след като всички мълчаха, седна на земята и попита:

–  Какво мислите да правите сега?

Не последва никакъв отговор.

– Може би ще се откажете и  ще искате да се върнем. Поне обратният път ви е познат, знаете какво има там, но не знаете какво ви очаква напред, – някак тайнствено се усмихна Радой. – Нататък може да бъде и още по-зле. Не знаете дали този пущинак ще свърши след десет минути или след пет часа.

Групата продължаваше упорито да мълчи.

– Не си мислете, че съм ви оставил сами да се лутате из тия драки, – каза спокойно Радой. – Когато се канехте да пристъпите към неизвестното, колкото и маловажно да ви изглеждаше преди половин час, сега то се е превърнало в жизнено важно нещо за вас.

Останалите бяха натъртени, мръсни, изтощени и ядосани. Но Радой ги обичаше, дори когато не му обръщаха внимание и не търсеха помощта му.

– Като пренебрегнахте напътствията ми, всеки от вас съзнателно се отдалечи от сигурността. Разбира се вие бързо тръгнахте  и загазихте. Един неподготвен и беззащитен човек, попаднал на непозната територия, напряга до краен предел зрението си. Когато някой гледа в затъмнено място, у него се пораждат съмнения. Разконцентриран от трудностите по пътя, в душата му се прокрадва желание да се върне назад. Навярно цялото ви внимание е било насочено към дискомфорта, страха, съжалението и гнева.

– Но нали каза: „Последвайте ме“! – не се стърпя Данчо.

– Да но вие не го направихте и ме изгубихте от погледа си, – каза Радой. – Струваше ви се, че изобщо ме няма. Помислете добре, дори и тогава, ако бяхте спрели и ме бяхте повикали , аз щях да ви се обадя и вие отново щяхте да намерите правилния път.

Нямаше повече никакви възражения. Всички го гледаха настойчиво, за да разберат, какво ще последва сега.

– Имам планове за вас, – ободряващо каза Радой. – Ще напреднем още малко. Не позволявайте на случилото се да ви обезнадежди. Ще видите нещо, което до сега не сте чували и виждали.

Групата потегли бавно след водача си, но вече окрилена.

На теория четенето в легнало положение е вредно, не толкова заради очите, колкото за гръбначния стълб. Така четейки, се изкривява шията, гърдите се притискат, нарушава се правилното дишане и в мозъка попада по-малко кислород.
На практика всичко, което заплашва човек, който чете легнал, са болки в шията. Но това не се случва при всеки, защото структурата на телата ни са различни, Някой може след като е чел легнал да се мръщи от болка, а друг може дори да не почувства дискомфорт.
Ето ви и 3 правила, които е необходимо да се спазват при четене.
1. Между книгата и очите трябва да има разстояние от 25-30 сантиметра, това се отнася за всяка поза за четене.
2. Дали ще се лежи на гръб или корем е абсолютно безвредно. Но не бива да се лега на една страна, защото очите ще бъдат на различно разстояние от текста. Така те ще се напрягат и зрението ще се влошава.
3. Не четете в движещо се транспортно средство. Много е важно книгата при четене да се държи неподвижно. Ако книгата се тресе в автобуса, очите трябва постоянно да регулират фокуса. Така напрягайки се, след време зрението неминуемо ще отслабне.