Мрачен снежен ден. Студеният вятър свистеше край ушите на хората и искаше да влезе под дрехите им.

Днес се смрачи много рано. Елисавета крачеше заедно с другите и от време на време разтриваше слепоочията си. Силно главоболие раздираше главата ѝ.

„Къде съм се забързала и аз, – каза си Елисавета. – В къщи ме чака толкова много работа, а децата пак са болни. Трябва да внимавам да им давам лекарствата точно на време, в последно време съм много разсеяна. В къщи е пълен безпорядък, нямам време дори да се обърна“.

И като си спомни за разхвърляните вещи, се разстрои.

Под краката ѝ локва. Тя не е колкото море, но бе достатъчна за да се намокрят крайниците ѝ.

Спомни си съвета на един психолог:

– Трябва да се настроите позитивно!

Но тя почти осезаемо усещаше сивотата около себе си. Опитва се да мисли: „Красиви са мокрите стебла на дърветата, с натрупалия сняг в клоните им …“

Но явно това не помогна. Мокрите крака и болките в главата набързо изтриха зародилите се естетически чувства.

Елисавета малко се стопли в маршрутката. Някаква дама до нея разговаряше на висок глас по телефона и обсебваше вниманието на всички в колата. Раздразнението нарастваше, готово да избухне в малък бунт.

На спирката се качи една бабичка. Порови в портмонето, погледна обявата за промяната на цените и въздъхна:

– Какво пак ли са дигнали цените на билетите?

И старата жена се насочи към вратата да слиза, тя не можеше да си позволи такъв билет.

До нея застана младеж и каза:

– Седнете, аз ще заплатя за вас.

Не изгря слънце, но изведнъж стана по-светло. Хората започнаха да се усмихват…..

Елисавета слезе от маршрутката. Тя видя как светлините на уличните лампи се отразяваха на пътя, а хората сякаш носеха със себе си само добри неща. Радост се разля в тялото ѝ, дори болката в главата намаля.

В къщи завари почистено.

– Мамо, – срещнаха я децата на вратата, – решихме да те изненадаме. А ти защо си така сияеща, сякаш чудо си видяла на улицата?

Да, тя бе видяла чудо не на улицата, а в маршрутката ……

За да се променим, трябва да научим истината и да започнем да си избираме добри възможности за избор. Освен това трябва да се промени начина ни на мислене.

Битката с греха започва в ума, а не в поведението. Начинът, по който мислите, определя начина, по който се чувствате и определя начина, по който действате.

Ако искате да промените начина, по който действате, трябва да се започнете с промяна на начина, по който мислите.

Например, мога да кажа, „Трябва да започна да обичам децата си повече“, но това няма да работи, ако се боря само с чувствата си. В случая трябва да се промени начина, по който мисля за децата си, за съпруга си, за жена си, и чак тогава ще се промени начина, по който се чувствам и действам.

Нека да обобщим: Вие не сте това, което мислите, че сте, по-скоро това, което мислите, че сте. Битката, за да се справите с тези дефекти в живота си, започва в ума. Ако искате да промените нещо в поведението си или нещо в емоциите си, започнете с вашите мисли и отношението си към хората.

Обновяването на ума ви е свързано с думата „покаяние.“ Това не е нещо, което не искате да направите, или което е болезнено за вас.
Покаянието няма нищо общо с поведението. Става въпрос за това, ние трябва да се научим да мислим различно.

„Покайте се“ означава просто да се направим един психичен обратен завой. Това е нещо, което правите в ума си, а не с поведението си. Промяната на начина, по който мислите, ще се отрази на вашите емоции и поведение.

Когато се покаем, ние се обръщаме от вината към прошка, от ада в рая. от безсилие към свобода. от тъмнината към светлината!

Това е вид промяна, което трябва да сте в състояние да се извършите до края на живота, докато сте тук на земята.

Двегодишната Доли е станала най-малката индийка, която е успяла да получи повече от 200 точки в състезание по стрелба с лък.

С какви постижения могат да се похвалят деца на възрастта на Доли? Някои от тях се научават да се обличат. Други се научават да казват „благодаря“ и „моля“. Но рекордьори сред тях не се срещат.

Изключение е направила само Доли Шивани Черекури.

Девет дена преди да навърши три години, стрелящата с лък, имаща орлова точност най-малката индийка е спечелила повече от 200 точки на състезание по стрелба с лък.

За това свидетелства Индийската книга на рекордите.

Общо Доли е набрала 388 точки. Отначало тя е стреляла в мишена на разстояние 15 фута – 4,5 метра и е пуснала 36 стрели. След това момичето е увеличило разстоянието до 21 фута – 6,5 метра и е пуснала още 36 стрели.

Специално за нея са били направени леки карбонови стрели, за не може момичето при тренировките да усеща допълнителни натоварвания.

За Доли не е било нужно да се оказва натиск, за да тренира с лък. Тя се е обучавала по 2-3 часа на ден. Детето е от семейство на стрелци с лък, това умение е в кръвта ѝ.

Нейният баща ръководи академия по стрелба, а брат ѝ, който е загинал при автомобилна катастрофа е бил международен стрелец с лък и треньор по стрелба.

Индия е страна, където стрелбата с лък е много популярна. Там са поставени много рекорди в този вид спорт.

Зарко и Катя имаха три деца, а тя беше бременна в осмия месец. Въпреки това нещата в семейството не вървяха.

Зарко постоянно закъсняваше и отсъстваше от къщи. Всичко бе на ръцете на Катя. Как успяваше, трудно можеше да се разбере. Една вечер Зарко се прибра по-рано и каза на Катя:

– Искам да поговорим.

За Катя такава промяна и желание за разговор бяха изненада, но тя се съгласи.

– Виж, Катя, ти отдавна си забелязала, че нещата между нас не вървят.

Катя го погледна с укор, но той отмести очи от нея и продължи:

– Аз имам приятелка. Срещаме се повече от пет години. Обичам я и искам да се оженя за нея….

Очите на Катя се насълзиха, но тя нищо не каза. Седна на дивана и се втренчи в безскрупулния си съпруг.
Зарко не издържа обвинителния ѝ поглед, тресна вратата и излезе.

Катя легна на дивана и се разрида, но това не продължи дълго:

– Толкова по-зле за него, – каза си тя. – Във всяка ситуация има изход. Трябва да се стегна имам три деца и чакам четвърто.

Катя скоро намери талони за храна. С тяхна помощ тя изхранваше децата си 6 месеца, а после си намери работа и стъпи на краката си.

Работеше на две места, за да поддържа децата си.

Макар и изморена тя не преставаше да се интересува от проектите и бъдещите планове на децата си.

В нея не се виждаше и грам униние, мъка или болка. Тя бе пример за децата си, показвайки им как човек трябва да постоянства и да не се отказва лесно, от това, което е решил да постигне.

Всички я съжаляваха, съседи и познати:

– Къде ще намери човек, който би свързал живота си със самотна майка с четири деца?

Но те скоро забелязаха млад мъж, който вървеше рамо до рамо с нея и се грижеше за децата ѝ, като за свои собствени.

А какво стана със егоиста Зарко ли?

Продължава да се жени и да търси идеалната жена за него. Вече три развода има зад гърба си.

За децата му друг се погрижи и ги отгледа с любов.

Така е, когато е налице всеотдайна и любяща майка. За това децата ѝ се гордеят с нея:

– Мама просто е героиня!

Всяка година виждаха баба Мара да излиза на 2 или 3 януари от дома си и да отива на боклука, където изхвърляха вече ненужните зелени дръвчета, които до скоро са сияли с гирлянди, лъскави играчки и мигащи звездички.

Тя избираше една и я отнасяше в дома си, там я украсяваше. Съседката учителка в близката детска градина не се стърпя и тази година я попита:

– Защо правите така? Защо не си купите като другите нова или поне някоя пластмасова?

– Живея само с една пенсия. Да си купя елха, не не е по моя джоб. Пластмасови не искам, те не носят аромата на гората.

– Тогава защо изобщо ви е нужна елха?

– За внуците….. вярно е, че не идват ….., но аз всяка Нова година се надявам, че някой от тях ще дойде или поне ще позвъни.

– Няма ги, – каза Маргарита от горния етаж, – сигурно пак са отишли някъде я в Гърция, я Италия или някъде другаде, да карат Нова Година.

– Какво да се прави, – въздъхна баба Мара, – всеки от тях си има свой собствен живот……

– Те отдавна са те забравили, – невъзмутимо констатира Маргарита.

– Недейте така, те са добри деца. Чакам ги всяка година, даже подаръци им слагам под елхата…… А тук хората изхвърлят елхи, защо да не си избера една?

– Нова година я срещнахме, за какво ти е тази елха?

– Аз съм християнка и срещам Рождество Христово, а Нова година и елхата ….. нали разбирате, заради внуците.