Католици и православни от Сирия на 1 юни по случай Международния ден за защита на детето ще проведат специална молитва за мир.
След завършване на тържествената служба на площад Свети Петър във Ватикана, папа Франциск е съобщил на вярващите, че в сряда, както католици, така и православни от Сирия ще направят „специална молитва за мир в центъра, на която ще бъдат децата“.
„Сирийските деца призовават децата от целия свят да се присъединят към техните молитви за мир“ – обяви папата.
Човешкият живот е непредсказуем. Въпреки, че той ни изглежда твърде жесток, понякога в него се случват чудеса.
Деница донесе тримесечната си дъщеря Катя в болницата. Тя бе много притеснена.
– Детето ми има висока температура, – каза майката на лекаря.
– Елате да запишем данните на детето, – каза лекарят.
Катя увита в одеяло остана сама в стаята.
В това време Лена се движеше съвсем тихо из болницата. За да не се набива на очи, тя бързо облече една бяла престилка. Който и да я погледнеше, щеше да си помисли, че е медицинска сестра.
Лена видя бебето оставено в стаята, бързо го грабна и напусна болницата. Тя качи Катя в колата си и я откара на стотина километра далече от мястото, от където я бе взела.
Лена не можеше да има деца, а мъжът ѝ искаше непременно да си имат поне едно дете.
– Ако и тази година не забременееш, – беше я заплашил мъжът ѝ, – ще те напусна.
Тя успя някак да го залъже, че е бременна, а когато настъпи време да роди, му каза:
– За да не загубя детето, ще отида при майка ми да родя. Там въздухът е по-чист, а не като този тук в града.
– Щом смяташ, че е по-добре за детето, – бързо се съгласи мъжът ѝ, – иди. Имаш ли нужда от някаква помощ?
Лена поклати глава.
– Моля те, не ми звъни постоянно, не искам нещо да се обърка при раждането. Когато родя веднага ще ти се обадя.
И тя замина……
Така откраднатото бебе Катя стана дете на други родители. За нея много се грижеха. Баща ѝ във всичко ѝ угаждаше. Тя бе неговата любимка.
А родната ѝ майка пусна хиляди обяви със снимки на момиченцето си. Деница дълго се молеше със съпруга си:
– Господи, моля те върни ни дъщеричката.
Когато Катя стана на 16 години, в новото семейство тя се казваше Наталия, забеляза, че не прилича на никого от родителите си. Същата година забременя. За да оформи попечителство върху своето бъдещо дете, тя трябваше да покаже акт за раждане.
Когато попита майка си за този документ, Лена я излъга:
– Някъде съм го забутала и не знам точно къде е.
Наталия не остана със скръстени ръце, а се разрови в документите на майка си, разбира се тайно. Намери акта си за раждане и бързо го занесе в съответното учреждение.
– Вашият документ е фалшифициран, – казаха на Наталия от там.
Лена бе привикана да даде обяснение за фалшивият акт за раждане.
– Аз не съм биологичната майка на Наталия, – призна Лена, – но истинската ѝ майка я остави и никога няма да се върне за нея.
Наталия не ѝ повярва. Тя намери свои снимки като бебе и ги изпрати В Центъра за изчезнали деца. От там ѝ изпратиха сведение, че през същата година на Деница Христова е изчезнала тримесечната ѝ дъщеря от болницата.
Наталия бързо се свърза с Деница. Чрез ДНК тест, се установи, че Деница е истинската майка на Наталия.
След толкова много години най-накрая майка и дъщеря се събраха, а Лена бе осъдена на 12 години лишаване от свобода, за отвличане на дете.
Понякога човек остава в безизходна ситуация. Единственото, което му остава е да се надява и да вярва. И често вярата се възнаграждавана.
Калина набързо се ожени. Детето се появи десет месеца след сватбата.
Тя много по-рано разбра, с какъв човек се бе събрала, но назад път вече нямаше, тогава чакаше рожба.
Съпругът ѝ Никифор бе красавец, но гуляйджия. От пръв поглед хареса Калина. Преследваше я навсякъде и не я остави намира, докато тя не се съгласи да му стане жена.
А сега ….
Той постоянно се напиваше с приятелите си и пропадаше със съвсем непознати в баровете по цели нощи.
Но дори и да си останеше в къщи, от него нямаше никаква полза. Калина трудно можеше да го накара да закове един пирон, а за останалото да не говорим.
Много често Калина се бе оплаквала на майка му:
– Защо не поговорите с него, вас навярно ще послуша.
– Той е мъж, – заставаше майката на страната на сина си. – Коя си ти да му държиш сметка, къде ходи и какво прави?
Тази възрастна жена нито веднъж не предложи на снаха си помощ и не ѝ оказа поне малка подкрепа.
В един много тежък ден на Калина ѝ дойде гениална идея и тя реши да я осъществи. Речено сторено.
Тя позвъни на свекърва си и я попита:
– Можете ли да ми кажете, кой трябва да мие и преоблича детето, когато „напълни гащите си“? Мама или татко?
– Разбира се, с това трябва да е занимава мама, скъпа, – каза свекървата снизходително.
– Добре тогава, – каза Калина. – Тогава можете ли да дойдете и да почистите сина си. Той пак се е напил и целия е в лайна ….
Силните хора са по-беззащитни от слабите. По време на ураган гъвкавата тръстика се огъва и шумоли, а яворът се скършва и умира веднага, казват китайците, а те знаят какво говорят.
Силните хора са отговорни не само за себе си, дори не и за своите близки. Те са отговорни за всички околни, когато попадат в орбитата им. Защото силата привлича към себе си, така казват физиците, а те също знаят какво говорят.
Силните хора не са по-здрави и яки от всички останали. Просто те знаят, че нямат право да припадат и умират, докато все още някой зависи от тях. Те са способни, когато получат инфаркт да скочат във водата, да доплуват до потъващото дете и да го изкарат на брега. И когато установят, че на детето нищо му няма, се отпускат. Така казват лекарите, а те са видели много повече чудеса, отколкото физиците и китайците взети заедно.
Когато човек наблюдава такива хора изобщо няма да му мине през ума, че и те могат да бъдат наранени, уплашени и тъжни.
Силните хора не се изтъкват, те са мълчаливи, но с тях винаги е приятно и леко. Може понякога и да се груби, но човек с тях се чувства сигурен.
Именно това са хората, които винаги идват на помощ в последния момент.
Не забравяйте, че силните хора следват Господа, изпълняват волята му, помагайки и подкрепяйки другите. Това те правят единствено, за да прославят Бога.
В едно неделно училище дошли проверяващи. Децата били малко и когато проверяващите влезли в помещението, всяко дете поздравило дошлите.
Членовете на комисията през целия ден обикаляли стаите в сградата. Децата, където и да ги срещнели отново ги поздравявали.
Проверяващите били изненадани от това. Тогава един от тях попитал един ученик:
– Ти вече ни поздрави, защо като се срещнахме отново, ти пак ни поздравяваш?
Ученикът отговорил:
– В живота на всеки човек постоянно се случва нещо и хората се променят. Така, че може да се каже, че за това време и вие сте се променили. Затова ние вече сме съвсем други хора и отново можем да се поздравим.