Венелин се учеше и работеше на непълен работен ден. В същото време жена му работеше другаде.

Налагаше се често да се грижи за детето си, когато бе в къщи. Не му бе леко. Освен студент и работещ, той бе и баща.

Един ден синът му Велко, който тепърва прохождаше, дойде при него и седна в скута му. Детето посегна към чашата със сока, която се намираше на бюрото  ……… жълтата течност напусна чашата и се изля върху ризата на Венелин.

В това време той говореше по телефона и работеше на компютъра.

Настана пълна бъркотия. Плачеше дете, компютъра бе изчистил екрана си, от ризата капеше сок по пода, …Веселин набързо прекъсна разговора по телефона:

– Извинете, можете ли да ми се обадите по-късно?!

Бащата бе готов да оправи създалата се бъркотия, но на входната врата някой звънна. Нямаше време да се преоблича. Отиде и отвори.

Жената, която стоеше пред вратата му се усмихна и каза:

– А представяте ли си каква е Божията риза?

Весели бе силно изненадан от тези думи.

Жената продължи:

– Бог прави дори немислимото за нас. Слуша молитвите ни, избърсва сълзите ни, приема всяка нужда, прощава греховете ни и прогонва всеки страх. Бог не се притеснява, че ще „изцапаме“ ризата Му.

Той съзнателно се снижава, за да ни стане по-близък.

– Колко е хубаво да знаем, – възкликна Веселин, – че сме на сигурно място в обятията Му.

– Да това е голямо благословение – каза жената, – Всичко това Той прави за нас, защото ни обича безусловно.

Един ден продавачката в магазина се усмихна на Минчо, докато му подаваше касовата бележка. Той също ѝ се усмихна приветливо.

Когато си тръгваше тя му каза:

– Приятен ден, Минчо!

Това бе голяма изненада за младия мъж. Той буташе количката си , за да разтовари багажа си и си мислеше:

„Тя от къде знае името ми? Аз изобщо не я познавам. Не помня да съм я срещал някъде. А може би съм забравил ….“

Изведнъж погледът му попадна на табелката с името му, която седеше окачена на ревера на сакото му.

Днес бе на семинар и там на всеки бе закачена табелка с името му. Така хората научават бързо имената си  и се чувстват приети на мястото, където стават събиранията. Създава се една по-топла атмосфера, където можеш да споделиш мислите, вижданията си, дори да обсъдиш проблемите си.

– Преди не осъзнавах тази възможност, – каза си Минчо, – но този случай в магазина ме подсети за нещо. Ще нося табелката с името си навсякъде, където отида. Това ще ме прави по-отговорен, защото хората виждат моите постъпки, а аз искам да съм пример за истински християнин.

Бог е призовал всеки от нас по име, за да бъдем живи примери за Неговата любов, където и да се намираме.

Как показваш на хората, че Бог те е призовал по име?

Душата трябва да се труди ден и нощ. Придвижвай я от място на място, гони я от етап на етап, през пустини, срещу вятъра и през дълбокия сняг.

Не ѝ разрешавай да спи дълго в леглото. Вдигни я в ранни утринни зари. Дръж я здраво със юзди, не позволявай да безделничи и крака да клати.

Не проявявай снисхождение към нея, от работа нека не се отърве. В противен случай ще свали от теб, без жалост и това що носиш на гърба.

За раменете я хвани, здраво разтърси я, нека учи непрестанно, без отдих и безспир. За да живееш по човешки, учи отново и отново.

Душата е робиня и царица, работничка и дъщеря. Необходимо е непрестанно да се труди, за да създава и твори.

Беше прекрасен пролетен ден. Следобед. Димитър разхождаше кучето си из квартал.

По пътя срещна дядо, който бе излязъл с внучките си на разходка. Когато приближиха шосето старецът каза на по-малкото момиче:

– Не пресичай преди да дойда и да се огледаме!

Но малката лудетина тичаше към шосето без да се оглежда. Нямаше коли, така че мина безпрепятствено.

Дядото се усмихна и каза на Димитър:

– Все не слуша, какво да я правя.?!

Димитър сериозно се замисли: „Не постъпвам ли и аз така спрямо Божието Слово?Вместо да почерпя мъдрост и да живея според Него, все бързам. На всичкото отгоре съм напълно уверен, че мога да се справя с всичко сам.

Старецът изгледа изпитателно Димитър и сякаш прочел мислите му каза:

– Изправим ли се пред трудностите, едва тогава разбираме, че се нуждаем от Бог, за да преодолеем опасностите и изкушенията.

Димитър наведе виновно глава, а дядото продължи:

– За щастие Бог ни обича, прощава и е грижи за нас, дори когато не му се покоряваме. Аз обичам моята внучка, нищо че е палава, прощавам ѝ всички лудории и не преставам да се грижа за нея.

„Така е, – помисли си Димитър, дори, когато правим глупости, той плаче с нас ако сме се наранили, прощава ни и лекува раните ни. И това прави, защото ни обича“.

–

Веднъж на един от гастролите си Фигнер трябвало да пее своята коронна партия на Дон Хосе в „Кармен“. В деня на спектакъла, той се почувствал зле.

Частният театрален предприемач нежелаейки да отмени представлението, бързо се уговорил с втория тенор:

– За всеки случай се подгответе за изпълнението на Дон Хосе в тазвечерния спектакъл.

Вечерта Фигнер се почувствал по-добре и той уведомил театралния предприемач, че е готов да пее.

Предприемачът от радост забравил да предупреди тенора дубльор, който също се готвел да пее.

Завесата се вдигнала. Фигнер се появил на сцената и изведнъж видял, че от противоположния край на кулисите излиза вторият Хосе.

Фигнер изобщо не се смутил:

– Извинете, – казал той на дубльора, – вашият бик е следващия.

И запял все едно нищо не се е случило …