Един ден една китайска жена отишла в подножието да коси сено. На гърба ѝ имало бебе, а до нея вървяло малко дете.
Изкачвайки върха на хълма, тя чула силно ръмжене. Погледнала назад и видяла тигрица с двете си тигърчета, готова да се хвърли върху нея.
Тази жена била неграмотна, тя никога не била ходила на училище, но веднъж чула от един мисионер, който ѝ разказал за Исус, “ че Той може винаги да ти помогне в беда“.
Когато ноктите на тигрицата се забили в ръката на жената, тя започнала да вика:
– Исусе, помогни ми!
Тигрицата вместо да се хвърли върху жената, се обърнала и побягнала.
Какви „зверове“ те нападат? Може би, никога не те е нападал див тигър, но със сигурност те атакуват съмнения, страхове, тревоги, самота и отчаяние.
Извикай за помощ Исус и Той незабавно ще побърза към теб, за да ти помогне така, както го е направил с тази китайска жена.

Земята ще бъде по-приятно място за живеене, ако се решат всички човешки нужди със строго ограничен набор от универсални средства. За сега такива съществуват само в приказките: кашата в приказките на братя Грим, която не спира да излиза от мелничката, златната рибка, която изпълнява три желания ….. Една приказка може да стане реалност, ако от малко по-друг ъгъл се погледнат някои банални предмета от бита.
Ако знате как да използвате содата бикарбонат, тя ще ви покаже чудеса на приложение. Не вярвате ли? Тогава, четете!
Смесете шест супени лъжици в една трета от чаша с топла вода и нанесете сместа на петно преди да хвърлите дрехата в пералнята за пране. И следа не остава след него.
Ако вместо паста за зъби използвате хлябна сода зъбите се избелват.
Смесете сода със паста за зъби и запълнете нежеланите дупки. Преди да пробвата какво е станало, изчакайте, докато пълнежът изсъхне напълно.
Искате ли да освежите и премахнете неприятната миризма от обувките си? Тогава сложете сода в тях, докато стоят в коридора.
Ако вместо обичайния си шампоан две седмица използвате разтвор на сода, проблемът с гъбата, отговорна за появата на пърхот, е решен във ваша полза.
Част от сода и царевица на прах дават добър заместител на обичайният дезодорант. Разтрийте състава под мишниците си и за нищо не се вълнувайте. Ако сте любител на твърд дезодорант, можете да направите следното. В съд смесете кокосово масло, сода и царевица на прах. Варете на слаб огън. Получената смес налейте в празен флакон от дезодорант.
Ако сте се наранили със стъкло, така че то е влязло много навътре в кожата, направете от сода и вода каша и я нанесете върху пострадалия участък, отгоре бинтовайте. Един ден по-късно кожата се е подула, което прави процедурата за отстраняване на стъкълцата по-малко проблематична.

Един ангел току що бе прелетял на Земята, седна на едно клонче и се заслуша в разговора на няколко деца.
– Моят баща вчера ми подари панделка. Аз само го попитах, а той веднага ми я подари. Мама каза, че човек изпитва голяма радост, когато получава подаръци, – каза Мими, въртейки на пръст крайчето на косата си.
– А аз имам цветни моливи. Наскоро ми ги купиха. Значи и аз имам радост, така ли? – попита Таня.
Димчо потърка носа си, явно бе решил да каже нещо:
– На мен ми купиха велосипед, но аз още не мога да го карам. Това също ли се смята за подарък?
– Мама каза, че имаш радост, когато получаваш подаръци и на теб от това ти става хубаво, – каза Мими, като се настани още по-удобно на пейката.
– Значи ако не ти подаряват подаръци, ти нямаш радост, така ли? – попита Димчо, поглеждайки към Иван, който с обувката си разравяше купчинка пясък.
– Щом нищо не ти подаряват, – назидаделно каза Мими, – означава, че никой не те обича.
Всички деца погледнаха към Иван, който живееше сам със баба си и съвсем не получаваше подаръци.
– Аз също имам радост, – скочи Иван. – Вчера гората ми подари цяла кошница със гъби.
Всички с интерес погледнаха Иван.
– Това не се брой, ти сам си си ги набрал. Подарък е , когато някой друг ти го даде, – каза Мими.
Иван се замисли, а след това изтърси:
– Вчера валеше дъжд, помните ли? Вие всички побягнахте по домовете си. А аз останах в беседката, баба беше отишла до магазина. И тогава дъждът ми подари една голяма дъга. Красива, с много цветове, по цялото небе, това ми достави голяма радост.
Всички отново погледнаха Иван изумено.
– А след дъжда, в локвите сребристи рибки плаваха. Наистина, видях ги. И всичко това дъждът ми подари, – Иван целият сияеше.
Децата с нямо възхищение гледаха своя приятел.
Ангелът извади доклада си и написа: „Ден първи. Срещнах малък вълшебник“. След това се замисли малко и добави: „А ме уверяваха, че такива на Земята няма“.

Един свещеник бил извикан да се помоли за болно дете, което няколко дена имало висока температура.
Свещеникът дошъл и започнал да се моли.
След няколко минути пристигнала и „Бърза помощ“, която родителите на детето били извикали много по-рано.
– Свещеник дойде да се моли за детето ни, бихте ли изчакали за малко в кухнята, – помолили родителите лекарят и медицинския екип от „Бърза помощ“.
– Какво, толкова ли е зле? – попитал уплашено лекарят.

Дора паркира колата и седна в бара. Поръча си кафе без кофеин с мляко. Докато чакаше, реши да се обади на сестра си и бързо набра номера ѝ. Когато сестра ѝ вдигна Дора каза:

– Новия наемател е много разхвърлян, из цялата вила са пръснати книжа, няма къде човек да стъпи. Внимавай, ще си имаш проблеми с него.

Дора усети, че сетра ѝ я слушаше по-внимателно от друг път.

– Много си се променила, – отбеляза сестра ѝ.

– Добре съм, нищо ми няма, – бързо реагира Дора.

– Гласът ти е някак променен. Звучиш като възрастна, това може би е от напредването на бременността ти.

– Глупости, – засмя се Дора, – същата съм си.

– Не, не е така, – не се съгласи сестра ѝ, – звучиш някак тъжно. Да не си се забъркала в някаква каша?

– Само каши ми трябват, това пък от къде ти дойде на ум, – трепна Дора. – Сякаш моите проблеми са малко.

– Ами тогава, – заяде се сестра ѝ, – заеми се да намериш баща на детето си.

– Това теб не те засяга, гледай си своите неща, – сопна ѝ се Дора. – Защо ми говориш така? Правя ти услуга, проверих новият наемател и състоянието на къщата ….

За Дора беше важно да чуе познат глас. Сестра ѝ бе само две години по-голяма от нея. Трудно е  да се каже, че се обичаха, но двете израстнаха заедно, а сега по-малката пожела да чуе гласа на кака си, липсваше ѝ.

– Нашите пак се скараха, – поде разговора отново сестра ѝ.

Дора като чу това ѝ се искаше да затвори телефона. Цялото ѝ тяло се разтрепера.

– Както винаги създаваш раздори. Майка отново ме упрекна, че съм те оставила във вилата. Успя да ни скараш.

Всичките приказки на сестра ѝ, не представляваха особен интерес за Дора. Те бяха като за живот, в който нищо особено не се случва. Искаше ѝ се да сподели, да ѝ каже, че и при нея има промяна, но не желаеше да го изявява гласно, искаше ѝ се, сестра ѝ сама да се досети, да напипа нещата, да бъде по-настоятелна, но явно днес не беше деня.

Дора попита сестра си:

– Как са децата и мъжът ти, – сякаш беше на 70 години и се стараеше да не загуби миналото си.

– Добре са, нещо друго да кажеш?

– Не се тревожете за мотоциклета вързала съм го с верига.

Сигналът прекъсна разговора и Дора остана сама. В живота ѝ бе настъпила промяна, освен детето, което очакваше и се надяваше това да е за добро.