Не е нужно да правите нещо лошо, за да ви нападне дявола. Това е, което той постоянно прави. Библията го нарича „клеветникът на нашите братя и сестри“. А той не иска нищо повече от това, освен да атакуват тези, които обичат Исус.
Но често нашият собствен нечист живот отваря вратата на нашите сърца за неговите атаки. Той знае, че ако успее да вмъкне само крака си във вратата чрез някаква примамка, ние сме загубени. Ще ни пробутва всички видове изкушения от порнографски филми, книги и песни с непочтенно съдържание – всичко, за да ни направи неефективни в Божието дело на земята.
Ето защо нагръдник на правдата, както казва Павел, е толкова важно нещо.
Aко римски войник отива на бой винаги ще поставя нагръдника, за да защити сърцето си.
И ние трябва да го правим. Павел ни казва, че правдата, или чистотата на мотивите ни, е нашата броня. Когато ние се молим на Бог да ни даде чисто сърце и чисти подбуди, ние поставяме този нагръдник на правдата.
Сатана се страхува от човек с чисто сърце. Такъв човек не е идеален, но е лицето, което иска да направи правилното нещо и да държи правилните мотиви. Хората, които държат чисти сърцата и мислите си, не трябва да се страхуват от дявола, защото той се страхува от тях.
Чистота не означава съвършенство. Бог очаква чистота на мотиви, а не съвършенство в действията. Това означава, че когато правите нещо, вие искате да го направите правилно. Не можете да имате Божието благословение за семейството си, бизнеса си, или всяка друга област от живота си, освен ако не сте чисти по сърце.
Ако отворите сърцето си към алчност, вие ще следвате пътя към унищожение. Тогава сатана може да ви накара да искате повече и ще ви убеди да не плащате данъците си. Той ще ви накара да направите сенчестия бизнес или нечестна сделка. Оставете вратата към сърцето си открехната чрез гордост и ще получите аплодисментите и похвалите на другите, но не и одобрението на Бога.
Без чисто сърце, сме слаб противник за сатана. Ние трябва да бъдем силни, за да се изправим срещу атаките на дявола, а за това е необходимо да се предпазим с Божията броня на правдата.

Истинската любов е себеотдаване. Това е чувство, което е готово всяки момент да се докаже на дело.
Когато обичате даден човек, вие сте щастливи от това, че той или тя съществува, дори и да не отговарят на чувствата ви. Вие сте способни да чакате отговор на чувствата си година, две …. дори цял живот.
Истинската любов, често се сравнява с майчината, която се характеризира с жертвоготовност.
Влюбването е само плам, страст и желание за потребление. Това е роман, който временно е „захванал“ всеки от участниците.
Влюбването е имитация на любовта, това е влечение към някого, което бързо се разпада при поява на първия проблем.
Истинската любов минава провера за силата си. Много хора възприемат истинската любов като жизнена привичка, но аз мисля, че това не е така.
Докато влюбването постепенно угасва като надут балон за някой празник, истинската любов израства и се развива.

Веднъж, когато Ерм се разхождал из полето, видял бряст и лоза и се замислил за плодовете от тях. От там минал един пастир и каза:
– Какво мислиш за тази лоза и бряста?
– Мисля, че те са подходящи един за друг.
И той казал на  Eрм:
– Тези две дървета представляват Божиите служители в по-дълбок смисъл. Лозата има плодове, а бряста е безплодно дърво. Но тази лоза не може да дава плодове, ако не се облегне на бряста. Ако лежи на земята, тя дава гнили плодове. Но ако лозата се увие около бряста, след това дава плод и за себе си и за бряст. Виждаш ли, че плодът на брястът дава не по-малко от лозата, дори много повече, отколкото лозата, тъй като лозата, която се обляга върху бряст и дава изобилен и добър плод, но ако лежи на земята, дава лош и малък плод. Това служи като урок за слугите на Бога, за бедните и богатите.
– По какъв начин? – Запитал Ерм. – Обясни ми.
– Богатият има много съкровища, но е беден за Господа. Забавлявайки се с богатството си, той се моли, но много малко на Господа и ако има някаква молитва, те е слаба и няма сила. Но когато богатите дадат на бедните това, от което се нуждаят, бедните се молят на Господ за богатите и Бог дава блага и на богатия, защото бедният е богати в молитва и молитвата му има голяма сила пред Господа. Богатият дава на бедния вярвайки, че Бог гледа него и на драго сърце и без съмнение дава всичко, грижи се, за да няма недостиг в нещо другия. Бедните благодарят на Бога за богатите, които щедро им дават. Така двмата заедно служат на Бога.
Хората си мислят, че бряста не дава плод. Те не знаят и не разбират, че във времена на суша бряста, с влага си подхранва лозата и лозата има постоянна влага. Тя дава двойно повече плодове и за себе си, и за бряста.  Така бедният молейки Господ за богатия, молитвата му се чува и се умножава богатството му, а богатите помагат на бедните и насърчават душите им. Тези и другите участват в добро дело. Така че, които вършат това, нама да бъдат оставени от Господа, но ще бъде записани в книгата на живота. Блажени са тези, които като богати чувстват, че са обогатени от Господа, защото aкo разбират това, те могат да направят нещо добро.

Старозаветната Петдесятница е чествана на 50-ия ден, т. е. седем седмици след Пасха. Християнската Педесятница се празнува на 50-ия ден след Възкресение Христово.
Важно е да разберем, че Педясетница е ключово събитие в човешката история, увенчаващо делото на спасителното Божие домостроителство. Отправяйки се към кръстните Си страдания, Господ Исус Христос казва на Своите ученици: „… за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя”.
Така, именно чрез слизането на Светия Дух върху апостолите се осъществява изпълнение на земното служение на Христа. От Педясетница започва напълно различна епоха в съществуването на човечеството, когато хората, повярвали в Спасителя, формират църковна общност, тяло на Църквата, в което пребивава Светият Дух.
Ако не беше настъпила Педясетница, ако хората не бяха повярвали в Христа, Бог не би могъл да действа в тях така, както Му е угодно. Христос освобождава човешката природа от робството на греха и след възкресението Му в изкупените от Него люде, става възможно действието Божие.
Спасителното Христово домостроителство дава възможност на човечеството, отдало се по своя воля на греха, да се върне към замисъла на Твореца, без да се нарушаване принципа на свободата, който е велик Божи дар.

Делото на Кирил и Методий е велик принос в оформянето на християнски корени.
Културното наследство, завещано от солунските братя на славянските народи, е плод на тяхната вяра, която те посяват у своите последователи. По-късно от нея израстват нови клони, раждащи изобилни плодове. Те обогатяват онова мисловно и художествено достояние, за което целият свят им е признателен . От тяхното свидетелство могат да се поучат днес всички. Европа трябва да се завърне към своите християнски корени.
Историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, а напротив проявява истинските човешки ценности, огрени от светлината на Христовото благовестие. Тя допринася за преодоляването на противоречията. Ориентира към разбиране на отношенията между хора, които не само търсят своите права, а и истината. Вярата е вечен порив, неутолима жажда. Разбирателството и съпричастността са основни измерения на човечността, стремеж да разбереш, да разшириш своя хоризонт.
Силата, която сближава вярата и културата е свързана с истината за Бога и действителността като цяло. Колкото повече една култура свидетелства за истината, толкова повече тя ще бъде в състояние да се оприличи на нея.