Този дворец е построен по времето на скандалния френския крал Луи XIV и то след като краля видял двореца на министъра на финансите. Само кралския дворец трябва да бъде толкова красив, даже и повече.
За кралска резиденция бил избран малък ловен дворец близо до Париж. Преустройството му започнало през 1661 г. Според проекта на Луи Лево Версайският дворец е трябвало да има огромен корпус от здания, големи площи и тераси с достъп до парка, фонтани, галерии, малки дворци и градини. Над парка работил Андре Ленотра. За забавление на Луи XIV, Ленотра създал перфектна зелена морава, симетрични пътеки, живи огради, цветни лехи и фонтани.
Туристите преди всичко се интересуват от частни апартаменти на кралят и кралицата на първия етаж в основната сграда, около Мраморния площад. Останалата част от двореца е предназначена за официалния живот в двореца. Залите, които били наречени с имена на богове, били украсени с позлатена мазилка, красиви кристални полилеи, гоблени и статуи. В залата на Венера стои статуята на самия Луи XIV. 70-метрова стена с 17 огромни огледала сложени срещу всеки прозорец, оформят Огледална галерия с зашеметяващ ослепителен ефект.
!5 години след започване на строежа кралското семейство се нанесло във Версайския дворец. През 1715 г. краля умира, двореца опустява, а кралския двор напуснал резиденцията.
Версайския дворец отново оживява през 1772 г., когато тук отново се върнал младият Луи XV. По-късно преди Френската революция във Версай са живели Луи XVI и Мария Антоанета.
Днес Версайският дворец се е превърнал в един от най-големите музеи в света.
Архив за етикет: дворец
Решението
Един човек решил да се кръсти, но преди това решил да види как живеят архиепископите и владиците на Църквата. Негов приятел го предупреждавал:
– Не прави това. Аз съм уверен, че ти ще се съблазниш или ще се смутиш от това, което видиш и никога няма да се кръстиш.
Но той все пак решил и отишъл в столицата, и влязъл в архиерейския дворец. Там той видял много неща и дълго размишлявал. Когато се върнал той казал на приятеля си:
– Готов съм да се кръстя.
Приятелят му много се изненадал, защото знаел какъв недостоен човек бил архиерея на този град, но си премълчал. След кръщението той не се стърпял и попитал:
– Нима ти не се поколеба, когато видя всичко в града?
– Разбрах, че епископския сан се носи от недостойни хора и за това според човешките разсъждения, Църквата отдавна е трябвало да загине, но тя още стои. Сега вярвам, че в нея действат по-висши сили и тя се укрепва от самият Бог.
Моят истински дом
Един човек отишъл в града да търси известен мъдрец. Оказало се, че мъдреца живеел в порутена барака в покрайнините. В жилището му имало малко вещи. Един счупен креват, затрупана с книги маса и стол, на който седял старец и четял. Човекът се обърнал към четящия:
– Къде живее мъдрецът?
– Навярно мен търсите – отговорил му стареца. – Какво ви изненада?
– Не разбирам. Вие сте известен мъдрец, имате много ученици. Името ви е известно навсякъде. Очаквах да живеете в дворец.
– А къде живеете вие?
– Аз живея в голяма и богата къща.
– А как изкарвате прехраната си?
Гостът казал, че той е търговец и два пъти в годината отива в големия град за стоки, които после продава на местните търговци. Старецът го слушал внимателно, след което се заинтересувал, къде отсяда в чуждия град.
– В някоя малка стая на хотела – казал той.
– Ако някой ви посети в тази малка стая, би могъл да ви попита: „Вие сте богат човек, защо живеете в тази малка стая“? А вие ще му кажете: „Аз само минавам и тук съм за малко. Тук има всичко, от което се нуждая. Елате в моя истински дом и ще видите, че той е съвсем друг“. Същото се отнася и за моето убежище. Аз съм тук само прихождащ. Този материален свят е само място за временно пребиваване. Елате в моето духовно жилище и ще видите, че аз живея в дворец.